Самодивата се досетила, че мъж й е заминал да доведе майка си, но го не укорила, че не й се е обадил.
Посрещнала го весела, с усмихнато лице.
Само когато влезли в двореца, извикала го насаме и му казала тихо:
— Знам, че я обичаш: майка ти е. Но ти прибърза, не ме послуша. Преди време доведе бабичката: тя ще умре.
И наистина, когато майката се видяла с дъщерите си, които дошли да я посетят, от голяма радост й призляло и тя умряла.
Но самодивата Зуница я превърнала на бистра река — и тая река потекла край двореца, по зелените ливади.
Тя тече и сега там.
От нея пият самодивските коне, които не обичат ни сладка вода, ни горчива.
Водата на тая река е солена, а майчините сълзи не са отровни; те дават сила, защото са сълзи на обич.
Двама братя
Имало двама братя. Единият бил лош, завистлив, себелюбец и несправедлив. Другият пък бил добър, не завиждал, помагал на хората, доколкото можел, и се отнасял справедливо към всички. Първият се смеел на втория и се подигравал с неговата справедливост и доброта. Веднъж почнали да се препират: кое е по-хубаво — правдата или кривдата. Лошият брат казвал, че правдата нищо не струва на този свят и че без кривда човек не може да живее. Добрият казвал пък, че без правда не може ни ден да прекара човек.
— Хайде тогава да се обзаложим — казал първият брат.
— Добре — отговорил вторият, — на какво да се обзаложим?
— Ако правдата е по-добра на този свят, да ми извадиш очите; ако ли пък по-добра е кривдата, аз ще извадя твоите!
— Съгласен съм! Да тръгнем да питаме.
Както вървели по пътя да питат някого, срещнал ги един поп.
— Добър ден, дядо попе!
— Дал ви Бог добро, чеда! Къде отивате?
— Отиваме да попитаме някого кое е по-добро на този свят: правдата или кривдата. Тебе срещнахме най-напред, молим ти се ти да ни кажеш.
— О, чеда, без кривда не може нито миг на този свят. Де е онова време, когато хората живееха с правдата? Сега кривдата царува. С нея хората забогатяват, с нея добиват власт и големство. Без кривдата умираш от глад! Правдата пара не струва сега! Не, кривдата е по-добра от правдата!
Това рекъл попът и заминал. Той бил престорен дявол.
— Е, брате — рекъл кривдолюбецът, — виждаш ли, че кривдата е по-добра от правдата? Дай сега да ти извадя очите!
— Не — отговорил правдолюбецът, — не може да се вярва само на едного; трябва да попитаме и другиго.
— Добре, хайде да попитаме.
Отишли по-натам и срещнали един калугер.
— Добър ден, отче!
— Дал ви Бог добро, чеда! Къде отивате?
— Тръгнали сме да питаме някого кое е по-добро на този свят: правдата или кривдата. Понеже тебе срещнахме, молим ти се да ни кажеш.
— Разбира се, че кривдата струва повече — отговорил калугерът. — По правда ако живеем, много ще теглим, а с кривдата не само разбогатяваш, ами и големец ставаш. Не, правдата нищо не струва, а кривдата е всичко!
Така рекъл калугерът и заминал. Той бил същият дявол, престорен сега на калугер.
— Е, брате — казал кривдолюбецът, — още ли не вярваш?
— Как ще повярвам? — отговорил правдолюбецът. — Правдата е по-добра от кривдата! Ще попитаме още едного, па после ми извади очите!
Отишли по-натам и срещнали един владика.
— Добър ден, дядо владика.
— Дал ви Бог добро, чеда. Къде отивате?
— Отиваме, дядо владика, да попитаме някого кое е по-добро на този свят: правдата или кривдата. Понеже тебе срещнахме, молим ти се да ни кажеш.
— Кривдата, чеда, кривдата е днес по-добра от всичко! Без нея не може никой. С нея си служат и царе, и князе, и всички! С нея можеш всичко да добиеш — и пари, и чест, и слава! А правдата в нищо не може да ти помогне и никой вече я не тачи!…
Като рекъл така, владиката отминал. Той бил същият дявол, само че престорен на владика.
— Е, брате — рекъл кривдолюбецът, — виждаш ли, че кривдата струва повече от правдата? Откога ти го казвам? Дай сега да ти извадя очите!
— И да ги извадиш, брате — отговорил правдолюбецът, — пак правдата е по-добра от кривдата!
Лошият брат извадил очите на добрия и се върнал у дома си.
Като ослепял, правдолюбецът тръгнал да се скита по света и да проси милостиня. Когато се стъмнило, озовал се до една река. Намерил с пипане едно дърво и намислил там да прекара нощта. За да го не изядат зверове, качил се на дървото. Покатерил се и се свил между клоните.
Към полунощ под дървото се събрали всички дяволи и почнали да разказват на главатаря какво били направили през деня.
— Аз направих крастава царската дъщеря — казал един от тях.