— Аз пък — рекъл друг — съборих моста на голямата река и преча на работниците да го поправят.
— А пък аз накарах едного да извади очите на брата си — казал оня, който се престорил на поп, калугер и владика.
— Ех, да знае той — казал четвърти дявол — да си умие очите от изворчето, дето извира изпод корените на това дърво, веднага ще прогледне.
— Па не само той би си помогнал — казал пети дявол.
— И мостът би се закрепил, стига да го попръска; пък и царската дъщеря би оздравяла, ако я полее.
— Ами ако пък копае под дървото?!… — казал шести. Но в тоя миг пропели някъде петли и почнало да се зазорява. Дяволите изчезнали, а човекът слязъл от дървото и с пипане намерил кладенчето. Умил си очите и веднага прогледнал. Разкопал под дървото и какво да види? — Цял котел пари. Заровил пак котела, намерил две стомни, напълнил ги с вода и отишъл при майсторите на реката.
— Какво давате — им рекъл, — ако направя да не пада мостът, за да го поправите?
— Искай, брате, каквото искаш — отговорили те, — стига само да можем да го свържем, че да не пада.
Той попръскал съзиданото и камъните с вода и веднага мостът се заякчил и работниците го поправили. Тогава му дали много пари и го отпратили с хиляди благодарности.
Взел парите правдолюбецът и отишъл да излекува царската дъщеря. Стигнал до двореца и поръчал на стражите да кажат на царя, че е лекар — ако има някой нужда от него, да му обади.
— Скоро го повикайте — казал царят на стражите.
Отишли, повикали го и го довели при царя.
— Ти лекар ли си? — попитал го царят.
— Лекар съм, честити царю — отговорил правдолюбецът.
— Ами можеш ли да излекуваш дъщеря ми?
— Мога, честити царю, стига да искаш!
Завел го тогава царят при дъщеря си, правдолюбецът я полял с водата и тя веднага оздравяла. Дал му тогава царят големи богатства, дал му подаръци и го пратил да си ходи.
Натоварил всичко това правдолюбецът на два-три коня, дигнал парите под дървото и се върнал у дома си. Като го видял брат му, зачудил се и го разпитал как е оздравял и как е станал толкова богат. Разказал му правдолюбецът и му предложил да си разделят всичко по братски.
— Не — казал кривдолюбецът, — аз искам самичък да си спечеля, затова извади ми очите, па ще ида да се кача на онова дърво и да слушам дяволите.
— Не мога да вадя никому очите — казал правдолюбецът и си отишъл.
Кривдолюбецът, лаком за пари, още същата вечер се покатерил на дървото край реката. През нощта пак дошли дяволите. Те почнали да си приказват и най-сетне взели да се питат кой е обадил на правдолюбеца да се умие с водата от изворчето и да оздравее, да изкопае парите, да закрепи моста и да излекува царската дъщеря. Всички почнали да вдигат рамене и да се чудят. Най-сетне хвърлили вината върху едно дяволче.
— Ти си обадил — казвали му те, — ще те пребием от бой.
— Не съм — уверявало дяволчето, — не съм аз. Дяволите не вярвали. Хванали го да го набият с тояга по краката. Тъкмо го обърнали, то видяло кривдолюбеца на дървото и извикало:
— Стойте, братя, не ме бийте! Не съм аз, ами оня, дето стои хей там, горе на дървото, и подслушва.
Тогава всички погледнали нагоре и като видели лошия брат, спуснали се и го удушили.
Сиромах и царска дъщеря
Едно момче се главило ратай в чуждо село. Слугувало на господаря си цяла година за едно теле. Като се свършила годината, господарят го предумал да остане още три години при него ратай, защото разбрал, че момчето е много работливо и послушно. Врекъл се да му даде доста пари, ако остане при него. Ратаят се съгласил, но измолил стопанина да го пусне за един ден да си иде в село — да заведе на майка си телето.
— Добре — казал стопанинът. — Иди, но гледай до довечера да се върнеш, защото имаме много работа.
Момчето повело телето към своето село, но телето било упорито и едва на заник слънце стигнали над селото. Като видяло, че не ще има време да слезе до селото, момчето вързало на рида телето за едно дърво, слязло в дола и се провикнало накъм селото, колкото му глас държи:
— Мамо! Ела прибери телето от рида!
Екът му отвърнал:
— Ида!
Момчето помислило, че майка му го е чула и се е запътила да прибере телето, та го оставило и побързало да се върне при стопанина си.
Като слугувал още три години, момъкът си получил заплатата и си отишъл. Но колко се почудил, когато си отишъл вкъщи и не видял телето! Запитал майка си, а тя му рекла:
— Синко, никакво теле не съм довеждала от рида. Нахалост ти е отишла цяла година ратайство.
А на момъка станало тежко и той казал:
— Телето беше женско, мамо. Досега можеше да се отели и да си имаме вол: три години са!