— Как искаш да ти кажа, имаш ли право, или не? Ти си сграбчила човека за гушата и не го пускаш. Слез долу да поговорим, както му е редът, и тогава ще ти кажа!
Змията се излъгала и слязла.
— Разправи сега — казала й лисицата — как беше работата.
Змията разправила отново всичко.
— Не ми се вярва да е било тъй — рекла лисицата. — Възможно ли е ти, такава голяма змия, да се побереш в толкова малка делва?
— Как да не е възможно — казала змията, — искаш ли да се пъхна, та да видиш?
— Добре — отговорила лисицата, — влез да видим дали ще се сместиш.
Змията се разсърдила и влязла право в делвата. Влязла, но главата си държела отвън.
— Виждаш ли — казала лисицата, — ако те побираше делвата, защо си не пъхнеш и главата вътре?
Змията си прибрала и главата. Тогава лисицата кимнала на човека и той изведнъж похлупил делвата.
— Иди сега — му казала лисицата — и я хвърли в реката. Друг път не ти трябва да хващаш змия.
— Благодаря — казал човекът. — Сбогом!
— Сбогом засега, но кокошките утре бездруго да донесеш тука.
— Добре, добре, ще ги донеса.
И човекът си отишъл вкъщи. Вечерта приготвил десет тлъсти кокошки и ги турил в един кош. Затворил ги добре и сложил коша настрана. Жената го видяла и му рекла:
— Какво правиш, мъжо?
Той й разказал патилата, що претеглил със змията. Тя нищо не му отвърнала, но си помислила: „Ама глупав мъж имам, ха!“
Легнали си. На заранта жената станала рано, извадила кокошките и турила вътре кучето. Мъжът станал, непочинал още от вчерашните мъки, и дигнал коша. Отишъл на мястото, свирнал и лисицата веднага дошла. Отворила ония очи, разшавала оная опашка и се готвела да изплаши кокошките. Щом човекът отворил коша, отвътре изскочило кучето и завчас разкъсало лисицата.
Хитреци и крадци
Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи.
Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна.
Двамата се настигнали по пътя за пазара. След като се разбрали кой какво носи, съгласили се да си разменят стоките. Но понеже вълната е по-скъпа от орехите, орешарят дал на другия и една пара отгоре.
Когато се завърнали по домовете си, какво да видят: вместо орехи — шикалки, и вместо вълна — мъх! И двамата разбрали, че хубаво са се излъгали, но никой не съжалявал, защото си били разменили нищо за нищо. Само онзи, който дал едната пара, отишъл да си я иска.
Като се научил другият, че оня иде за едната пара, легнал и се престорил на умрял. Жена му и децата му почнали уж да го оплакват. Но нали и оня бил хитрец — познал, че се преструват. Разтъжил се уж и той, па казал, че ще чака поне докато погребат умрелия. Роднините тогава решили да отнесат мъртвеца в църквата и да го оставят една нощ там, та дано неканеният гост си отиде. Оставили умрелия в църквата и си тръгнали, ала гостът казал:
— Аз съм търгувал с него, затова не мога да го оставя така, ще го пазя тази нощ!
Всички си отишли, а него оставили при умрелия.
Среднощ крадци дошли в църквата да си делят крадените пари, защото знаели, че там е спокойно и има свещи. Живият, като ги видял, скрил се в олтара, а мъртвият си останал сред черквата. Крадците изсипали парите да ги делят, но имало и една хубава сабя, която трябвало да продадат някому.
— Аз ще я купя — обадил се един крадец, — но дайте да я опитам на този мъртвец дали реже хубаво.
Дали му я и той тръгнал към умрелия. Умрелият изведнъж скокнал и извикал:
— Братя мъртви, дръжте тези разбойници!
— Идем, идем — извикал другият от олтара и затропал, като че ли са наскачали много хора.
Разбойниците се изплашили, оставили всичко и избягали. Вместо тях останали хитрите приятели да делят парите. Като свършили делбата, онзи си поискал едната пара, ала другият не му я давал. Почнали да се карат. В това време крадците изпратили едного да види много ли са мъртвите в църквата. Този, като чул, че се карат за една пара, бързо се върнал и викнал: „Бягайте да бягаме! Мъртвите са толкова много, че от цял куп пари на всекиго се паднало едва по пара, а за едного и една пара няма, та се карат!“
Крадците избягали, а хитреците се помирили.
Пророк
Имало един много глупав селянин. Веднъж белел лико в гората. Като се уморил, седнал на един клон и взел да го кълца с брадвата под нозете си. Минал един пътник, съгледал селянина и му казал:
— Какво правиш? Не виждаш ли, че ще паднеш?