— Хубава работа! — рекла. — Мама не ми е пратила риза. Как ще се явя сега пред гайдарите?
Добре, че мъжът й си бил оставил в колата ямурлука. Тя излязла от кацата, наметнала го, скочила от колата и побягнала към мъжовото си село. А децата се спуснали подире й — да я гонят с викове и дюдюкане.
Мъжът впрегнал колата, отишъл на сватбата и разказал всичко на тъста и на тъща си. Свършила се сватбата. Той се прибрал вкъщи. Там заварил жена си, че е задянала хурка и преде ли, преде. За да не губи време, тя си била турила на рамото хляб: ту попреде малко, ту си хапне.
Тъй излекувал тоя мъж жена си от леност, без да й сече от гората хурки и мотовилки.
Глупава хубавица
Имало една мома — много хубава. Но колкото била хубава, дваж повече била глупава. Сума момци идвали да я искат, но като й разберат ума — отивали си, както били дошли. Само един беден момък, добър по сърце, я харесал толкова много, че решил да я вземе.
„Нищо, че е глупава — рекъл си той. — Като се омъжи, ще поумнее.“
Оженили се те и заживели в селото на момъка. Но дните си минавали, а хубавицата не поумнявала. Един ден, като се скъсали ризите и на двамата, мъжът я пратил да отиде при майка си — да я попита как да ушие ризи. Нарамила жената платното и тръгнала. Като вървяла през полето, стигнала до една шипка. Храстът я закачил за дрехата. Обърнала се жената и запитала шипката:
— Защо ме дърпаш, шипко? Да не би да искаш ти да ушиеш ризите?
Храстът се понавел от вятъра и жената си помислила, че й кима с глава.
— Добре тогава — рекла. — Като ти се иска толкова, уший ги! Но гледай да станат по-скоро! Виждам, че имаш много игли; ако се стегнеш, и до довечера ще ги ушиеш.
Метнала тя платното на щипката и на тръгване я запитала:
— Е, кога да дойда за ризите? Утре ли?
Шипката се клатела, платното се развявало на нея, а жената си мислела, че храстът й кима с глава в знак на съгласие.
— Само че гледай добре да ги ушиеш, скъсване да нямат! Разбра ли?
Шипката се разклатила още веднъж. Жената си отишла. А след нея минал по същия път един търговец, събрал платното и го отнесъл да го продава.
Жената се похвалила на мъжа си, че дала платното на шипката — да ушие ризи.
— Бива ли тъй? — викнал той. — Де се е чуло шипка ризи да шие? Много ще намериш вече платното!
На другия ден той пратил жената да копае. Вдигнала тя мотиката и тръгнала. Но й дошло на ум да си прибере ризите от шипката. Като стигнала до храста, гледа — няма ни ризи, ни платно.
— Ей, шипко! Уши ли ризите?
Шипката заклатила клони.
— Като ги уши, къде са? Дай ми ги де!
Шипката пак закимала.
— Кажи де, къде ги дяна? Не искаш ли да кажеш? Тогава ще те изскубна от корен. Давай по-скоро или ризите, или платното!
Понеже шипката и тоя път не отговорила, жената се развъртяла с мотиката и я изтръгнала от корен. Под корена се провидяло гърне с жълтици. То било толкова голямо и тежко, че жената не могла да го помръдне. Затекла се у дома си, та казала на мъжа си:
— Ти ми се караше вчера, че съм дала платното на шипката, но да знаеш какво стана сега! Отидох да си искам платното, а тя не го даваше. Пък аз почнах да я бия: бих я, бих я, додето почна от страх жълто да бълва. Цяла делва набълва: ей такава голяма! А жълтото да видиш какво е: на колелца, на колелца!
Мъжът отишъл да види какво е станало. Натоварил парите на колата и се върнал вкъщи. Никой не го видял, че кара жълтици, но нали жена му била глупава — можела да изкаже пред съседите, а те да съобщят на властта. Загрижил се мъжът що да прави, та жена му да не узнае къде ще скрие парите.
— Жено — рекъл, — силна градушка ще удари, та ще избие много хора. Хайде да изкопаем трап, па да те скрия вътре.
Изкопали голяма яма, жената влязла в нея, а мъжът я покрил с рогозка. Пръснал по рогозката просо и пуснал кокошките да го изкълват. Жената си мислела, че наистина вали град. Но по едно време й се приискало да види силна ли е градушката. Натъкмила си окото на една дупка и погледнала. Кокошката я клъвнала и окото я заболяло.
— Олелеее! — викнала жената. — Страшна градушка вали — щеше да ми извади окото!
И се прибрала отново в трапа. А мъж й в това време скрил парите. После вдигнал рогозката и казал на жена си, че градушката е престанала, да излезе.
Излязла тя и първата й работа била да разкаже на съседката си как намерили с мъжа си делвата с жълто. Разчуло се из село, че са намерили пари. Повикали мъжа в управлението. Когато тръгнал, той видял, че жена му стои на вратата.