— Няма тука мома за мене. Другаде ще си диря невеста.
Юнаците взели трите моми, които си харесали, а на останалите дали скъпи дрехи, злато и скъпоценни камъни, каквито намерили по стаите, и ги пуснали да си вървят. Сетне седнали да си почиват и да готвят вечеря. Разшетали се, наклали огън, убили дивеч, омесили хляб, опекли месото и хляба и се събрали да ядат. Стъмнило се и дяволите почнали да идват един по един. Дойде един, тоя с брестовицата го перне — и го убие. Но от него изхвръкнат два дявола и побегнат. Друг дойде, удари го оня с дъбовицата, убие дявола; но и от тоя дявол излязат други два — и пак побегнат. Дойде трети, причака го момчето със секирата и му разцепи главата; ала и от него изхвръкнат два живи дявола и побегнат. Така избили всички, които влизали — и от всеки убит излизали по два други дявола. Уморили се юнаците от боя, па станало и късно; те се изтъркаляли да спят около огъня. Само старецът и момчето били будни. Посред нощ влязъл в кулата царят на дяволите; тъкмо тогава момчето било задремало. Царят хвърлил над огъня една мрежа и огънят изгаснал. Тая мрежа приспивала всекиго, до когото се допре. От нея заспал и старецът, а другите юнаци заспали още по-дълбоко. Тогава царят на дяволите ударил един тъпан, с който събрал всички дяволи. Като чули тъпана, те се събрали до един.
— Я затворете тия хора в тъмницата на кулата! — рекъл им той.
И те ги затворили в тъмницата, заключили ги с по седем ключа и си отишли. Съмнало се. Юнаците се събудили в тъмницата. Всеки бил затворен в отделна килия. Оня, който местил канарите, опрял гръб до стената и я преместил, та си отворил врата да излезе. А другите юнаци викали за помощ.
Той ударил с гръб стената на една от килиите и я пробил: излязъл старецът. После пробил стената, зад която било затворено момчето, а сетне сринал и другите две стени; юнаците си взели момите и си тръгнали. Като вървели по пътя закъм песоглавската земя, стигнали до един извор. Там пътят се делял на две. Над извора имало плоча; на нея пишело, че който тръгне надясно, ще отиде в земя, дето се бият седем царя, та се чуе чак до долна земя, а който тръгне наляво, ще стигне до един дворец, дето живее мома магьосница; комуто продума, омагьосва го. Юнаците не знаели накъде да тръгнат. Момчето искало да улови левия път, а другарите му настоявали да тръгнат вдясно.
— Добре — казало то, — вие вървете надясно, а аз ще вървя наляво.
Така и направили. Юнаците вървели, що вървели — и зачули звънтеж на оръжия, но бойното поле било още далеч. Стигнали до една река. Старецът рекъл:
— Аз ще остана тук. Вие вървете се бийте. На връщане минете пак оттук — да си отидем заедно.
Сетне изсушил реката с брадата си, за да минат юнаците, направил си колиба на другия бряг и останал там. Юнаците оставили при него момите и тръгнали да се бият. Стигнали до мястото, дето се биели седемте царя. Те се хвърлили всред войските и боят се свършил скоро-скоро. Царят, който победил, наградил богато юнаците и ги изпратил чак до реката. Оттам те си взели момите и заедно със стареца се върнали при извора.
А момчето в това време отишло в оня дворец, дето живеела момата магьосница. Като го видяла още отдалеч, тя много го харесала. Но то си турило восък в ушите, за да не чуе магьосните думи. Влязло в двореца, яло и пило с момата, ала нищо не чувало. Тя била омагьосала вече много юнаци и ги била затворила в една тъмница, дето им давала по малко хляб и вода, колкото да не умрат от глад. Като видяла, че нейните думи не омагьосват момчето, тя се почудила какво да прави. От майка й било останало едно чудно огледало, което могло да говори. Тя се огледала в него и го запитала:
— Кажи ми, мило огледалце, защо моите думи не омагьосват тоя юнак?
— Защото е половин мечка — половин човек — рекло огледалото.
— Хайде, тръгвай с мене — да те водя в песоглавската земя! Оттам ще вземем царските пари и ще идем в нашето царство. Дядо иска да ме жени: ти ще ми станеш невеста. По-хубава от тебе не съм видял.
— Да идем — рекла момата, — но чакай първом да пусна юнаците, които съм затворила в тъмницата.
— Аз счупих вратата и ги пуснах — казало момчето.
— Чакай тогава да си взема огледалото — рекла тя.
Взела го и пак се огледала в него, па го запитала:
— Да вървя ли с това момче, мило огледалце? Има ли от него по юнак?
— Върви! — рекло огледалото. — По юнак от него няма: то вади на слоновете зъбите и товари лъвовете да му носят дърва.
Като чула тия думи, момата тръгнала с мечия син. Отишли на извора; оттам заедно с другите юнаци тръгнали по песоглавската земя. Минала била вече уречената неделя. Песоглавският цар им дал данъка — двеста товара жълтици. Юнаците натоварили парите и ги отнесли в царството на мечия син.