Старецът понечил да си замине по пътя, но онзи го спрял и му казал:
— Виждам те, че си уморен от пътя, дядо. Не щеш ли да дойдеш у нас на гости — да си починеш, да повечеряме заедно и да преспим, та утре да продължиш? Всеки ден ние си имаме гостенин, но днес никой не ни дойде, та булката ми ще ти се израдва като на баща, щом те види, че идеш.
— Добре — казал старецът, — като ме каниш да дойда.
И тръгнал подир домакина. Отишли у тях. Жената се наистина много зарадвала, че и тоя ден им дошъл гост, разшътала се и сготвила най-вкусна вечеря, та сложила да ядат. Седнали тримата на трапезата, навечеряли се и почнали да си приказват. Тогава стопанинът зинал, та се оплакал на стареца, че всичко си имали, но само от едно били лишени: нямали си чедо.
— Ето че и аз, па и жена ми сме вече на години, почваме да застаряваме, а си нямаме рожба — да й се радваме на старини.
— Недейте тъгува — утешил ги старецът, — и това ще стане.
На заранта пътникът станал да си върви, а домакинът му напълнил торбата с хляб и тръгнал да го изпрати, както е редно. Стигнали до пътя и на раздяла старецът казал:
— Дойде ми на ум, синко, за онова, що приказвахме снощи.
И като бръкнал в пазвата си, извадил две ябълки, подал ги на човека и му рекъл:
— Вземи тия ябълки. Едната ще разрежеш на две и ще я изядете с жена си. До година ще ви се роди момче. То ще има на челото си звезда и ще стане най-силният човек на света. Юнак над всички юнаци ще бъде.
После извадил изпод дрехата си една сабя, дал я на домакина и му казал:
— Тази сабя ще пазиш за сина си. Когато стане на двадесет години, ще му я дадеш, но ще му кажеш, че ако чужда ръка я извади из ножницата — той ще умре от това. А другата ябълка ще разсечеш на дванадесет резена. В твоето хергеле има дванадесет щири кобили: те не са се ожребвали досега ни веднъж. На всяка от тях ще дадеш по един къс от ябълката и те ще зажребят. Когато се ожребят, ще прегледаш жребчетата, кое от тях има на челото си рог: него ще оставиш, а другите единадесет ще избиеш, за да бозае живото от всички дванадесет кобили. Тоя кон ще бъде кон за сина ти: и той ще стане най-силен от всички коне на света. Хайде сега — сбогом, синко!
Тъй рекъл старецът на домакина и — преди оня да му отговори — изчезнал, сякаш потънал подземи. Залисан от това чудо, мъжът се обръщал насам-натам — да види къде се е изгубил старецът, но не можал вече да го види. Отишъл си той вкъщи и направил, каквото му бил поръчал пътникът.
Всичко станало, както било предречено. След година мъжът и жената си имали момче; детето се родило пъргаво и буйно, белязано: на челото му имало звезда. Ожребили се и дванадесетте кобили: едно от жребчетата имало рогче на челото си. Стопанинът поръчал да убият единадесетте, за да може останалото жребче да суче от всички кобили, та да се охрани; то бозаело от всички, но пак му било малко. Когато момчето станало на петнадесет-шестнадесет години, то било вече толкова силно и сръчно, че ходело из горите по лов и дето види сърна, елен или друго животно, веднага го хващало живо и го занасяло у дома си. А когато навършило двадесет години, казало на баща си:
— Татко, мълва се носи, че в някакъв град имало юнак, който можел да чупи с ръце конска плоча, а две — да свива. Искам да вървя да видя какъв е този юнак.
— Добре — казал баща му. — Щом искаш да ходиш по чужди места и градове, влез между нашето хергеле, та си избери най-добрия кон — и върви, където ти е воля.
Момъкът отишъл при конете и почнал да си избира кон. Слугите му казали кои са най-добри коне. Той хванал един за опашката, завъртял го около себе си и го хвърлил. Хванал втори, хванал трети — все му се видели слаби: нямало ни един дотолкова силен, че да не може да го помръдне.
— Няма ли други по-добри коне? — запитал той ратаите.
— Няма — рекли му те. — Има още един, запасал се е хей там, в шумата, но той е много стар и не е хубав. Па е и белязан: има рог на челото си; не е за яздене.
— Я ме отведете при него да го видя! — рекъл им той.
Ратаите го отвели и му посочили коня. Момъкът го уловил за опашката и се насилил да го завърти, но не можал да го мръдне от мястото му.
— Ето кон за мене — рекъл той, па го хванал за гривата, яхнал му се и си отишъл дома.
Като видял бащата сина си, че язди белязания кон, сетил се веднага за сабята и за онова, що му бил казал преди двадесет години старецът. Той разказал тогава всичко на момъка, отишъл в стаята, дето бил скрил сабята, взел я и му я донесъл. Тя светела като нова. Като я видял, момъкът подскочил от радост, че си намерил такова добро оръжие. Той се натъкмил, запасал сабята и подкарал коня си към оня град, където се разказвало, че живее юнакът, който чупел конска плоча. Стигнал там и намерил прехваления юнак.