— Хилядо гроша — рекла тя.
— Скъпо искаш — казал търговецът. — Давам ти хиляда гроша, ако ми дадеш и въжето, с което е вързан волът за рогата, че няма с какво да го отведа.
— Въжето не ми е за продан — рекла бабата. — Друг вол имаме вкъщи, за него ми трябва.
— Та колко струва едно въже? — рекъл дяволът. — Давам ти сто гроша за него: за сто гроша ще си накупиш цял куп въжета.
— Не ми е за продан — казала бабата. — И хиляда гроша да ми даваш, не ти го давам.
— Добре — казал дяволът, — давам ти за него две хиляди гроша, че без въже не мога да си откарам вола.
Бабата се полъгала от парите и забравила какво й било казало момчето. Тъкмо когато взела трите хиляди гроша от търговеца за вола и за въжето, ето, че въжето се изплъзнало из ръката й, а по пазара хукнал да бяга заек: момчето се било престорило на заек. Но и дяволът изчезнал в тоя миг: той се преобразил на ловджийско куче и търтил подир заека — да го улови и разкъса. Но заекът изчезнал, а над пазара полетяла яребица. Дяволът се престорил тогава на сокол и литнал подир яребицата. В това време край пазара една мома хранела кокошките на един харман. Дяволският чирак се превърнал в червена ябълка и паднал в скута на момата, при царевицата. Момата се израдвала и скрила ябълката в пазвата си.
През това време бабичката чакала, чакала момчето си, но като не дошло, отишла си вкъщи. А дяволът се престорил тутакси на шивач, забол ножица и аршин в пояса си и се изстъпил пред момата.
— Моме — рекъл й той, — хайде да ти ушия празнична премяна, но ти ми дай ябълката, що скри в пазвата си.
— Добре — казала момата. — Ела вкъщи да ти дам шаяк.
Взел шивачът шаяка, размерил го, скроил го и ушил на момата дрехи. Но тъкмо бръкнала тя да извади от пазвата си ябълката, момчето се превърнало в просо и се разсипало от шепата й поземи. Като видял дяволът тая голяма хитрина на чирака си, престорил се на квачка с дванадесет пилци; квачката и пилците почнали да кълват просото, докато го изкълвали до зърно. Дяволът мислел, че е вече изял момчето. Но едно просено зрънце било паднало в цървула на момата: не го видели ни пилците, ни кокошката. И ето че момчето се престорило на лисица, подгонило пилците и квачката, та ги разкъсало всички.
Тъй изчезнал дяволът, който се заел да учи на дяволии момчето, а то излязло от дявола по дявол. Додето момата стояла и се чудела на това, що става пред нея, лисицата се превърнала отведнъж на момче — и то си отишло в село.
Най-ученият на света
Живял в далечен крайморски град един търговец, много богат човек. Той имал десетки дюкяни, пълни с хиляди товари стока. Всеки ден негови кораби влизали и излизали от пристанището, пътували по цял свят, разнасяли стоки и купували други. По всички царщини на земята било знайно името на тоя търговец. Той си имал само един син: друга челяд нямал. Когато порасло момчето, баща му го дал да се учи. То учило, учило, додето минало всички науки. Върнало се вкъщи и домашните не могли да му се нарадват, че е най-ученият човек в оня край. Най-много се радвала майка му. Де кого срещне, тя все се хвалела със сина си и думала:
— От моето момче няма по-учено в никое царство.
Като се върнал момъкът в дома си, баща му и майка му дали богато угощение на всички роднини и приятели. Сбрали се много хора, яли, пили, веселили се цяла неделя, дори и непознати дошли; колкото сиромаси имало по града, бащата на момъка ги събрал, нагостил ги и дал на всекиго по една жълтица на изпроводяк. Който влязъл в къщата им, гладен и жаден не останал.
Минало угощението и богаташът повикал сина си в главния дюкян, дето работел, па му рекъл:
— Ето, сине, ти искаше да се учиш и ние с майка ти не пожалихме пари да те изучим. При най-добри учители ходи, цели години се учи, изучи се. Ти може сега да си най-ученият човек на света, но на мене ми се струва, че още не знаеш всичко. Сега аз искам да те поуча малко. Моята наука ти още не знаеш.
Момъкът се почудил на бащините си думи. Учителите му били казали, че няма по-голяма наука на света от оная, която минал той, а пък баща му иска тепърва да го учи! Старецът видял смайването на сина си и му рекъл:
— Не се чуди, сине, на думите ми! Ти знаеш наука, но не знаеш занаят: аз искам сега да ти дам занаят в ръцете. Друг занаят не знам освен своя: на него ще те науча. Утре-вдругиден аз ще умра, ти ще останеш подир мене. Пари и стока дал Господ наистина; но готови пари лесно се ядат. А тая наука, що си я учил досега, ако не знаеш някакъв знаят, дето да я приложиш, пет пари не струва.