Богатският син се поколебал. Кога бил орал и косил той през живота си! Кога бил хранил волове и коне, кога бил пасъл овце! Но и гладно не се стои. Той казал на попа, че не бил никога работил полска работа и не знаел да гледа добитък.
— Нищо, синко! — рекъл попът. — Ще се научиш. Селска работа се лесно учи. Никой не се е родил научен. Хайде де, недей му много мисли! Целувай ръка, па да вървим вкъщи!
Нямало що да прави човекът, съгласил се. Отишли в поповата къща. И попът, и попадията се случили добри хора: обичали го като свой. Той им шътал цели три години. През пролетта на третата година попът го отвел един ден в гората — да му покаже за оран една нива, която не била работена от дълги години; другите ниви били вече разорани: още тя оставала.
— Разори и нея — казал му попът, — посей я с пшеница, а после ще си свободен, чак додето дойде време за коситба и жътва.
На другата заран ратаят рано-рано се запътил за нивата и почнал да работи. Около пладнина спрял воловете и ги пуснал да пасат, а той извадил от торбата хляб и седнал под едно голямо дърво да похапне. Наял се и легнал под дървото да преспи малко, додето се дигне маранята. Тъкмо се бил унесъл в дрямка, разбудил го някакъв птичи писък. Станал и погледнал към дървото: там имало орлово гнездо; една змия била попълзяла горе и искала да изяде орлетата. Ратаят се покатерил по дървото, замахнал с брадвата и отсякъл главата на змията. После погледнал орлетата и рекъл:
— Ах, проклет род! От вас тегля толкова време: някой от вашия род ми грабна гривната и ме остави без жена. По ваша вина страдам и робувам вече три години, па кой знае дали не ме чакат още тегла?
И той замахнал със секирата, па — цап! цап! — насякъл и орлета, и гнездо. Сетне пак слязъл от дървото и легнал да си почине. Но и сега не лежал дълго, защото чул тъкмо над себе си някакво страшно фучене, сякаш се задава тъмен градоносен облак. Погледнал нагоре и видял, че над него се спуща един страшен орел. Ратаят дигнал брадвата и щом голямата птица простряла нозете си да го сграбчи като с куки, той замахнал, та й отсякъл главата. В същото време нещо лъскаво се търкулнало от шията на орела на земята. Скочил ратаят — и какво да види: гривната! Той я грабнал и от радост вече не му се работело. Но като й се понарадвал, ще не ще, уловил пак ралото. Минал две бразди наоколо, а на третата — тъкмо сред нивата — палешникът се ударил в нещо твърдо и то иззвънтяло. Навел се ратаят да види: меден капак. Разкопал наоколо, па отхлупил капака и намерил голям меден котел с жълтици. Човекът не вярвал на очите си. Взел две-три жълтици, поразгледал ги и като се уверил, че е наистина злато, рекъл си:
„Сега вече да има да взема попът да му шътам! С тия пари мога да тръгна да диря жена си — където и да е. Само да не са я разкъсали люти зверове!“
Най-напред той решил да иде в града на златаря: оттам да прати на баща си писмо по верен човек — да го пита не се ли е върнала жена му. А ако не се е върнала, ще тръгне вече да я дири. Той скрил гривната в котела, захлупил го и го зарил със земя. После повел воловете и си отишъл вкъщи.
— Не може, дядо попе — рекъл той на господаря си, — да се оре тая нива, цяла е с камъни. Един голям камък насмалко щеше да ми счупи ралото.
— Нищо, синко — рекъл му попът. — Като не се оре, ще я оставим. Догодина, дай Боже здраве, ще взема надничари да я изкопаят и да извадят камъните: тая нива не е орана от много години.
Вечерта ратаят казал на попа, че му било много домъчняло за домашните, та го моли да си намери човек на негово място: искал да си отиде.
— Добре, синко, добре — казал попът. — Ето ти заплатата за трите години: триста гроша. А понеже ми добре работи, давам ти още двадесет и пет гроша горница. Само се пази от лоши хора — да те не оберат из пътя: всякакви хора има.
— Аз съм намислил да направя нещо с тия пари — казал ратаят на попа. — Из нашенско просото е скъпо, а го много купуват, за да правят боза. Тука — гледам — е евтино. Та мисля да купя за тия пари просо и да го отнеса там; все може да спечеля някоя пара.
— Хубаво си намислил, синко — насърчил го попът. — Добра печалба ще вземеш. Яхни коня, па иди хей в онова голямо село: там има много просо. Пазари се със селяните да ти го стоварят право на скелята; тъкмо сега там има един кораб, който товари жито: евтино ще ти вземе.
Ратаят яхнал коня, но не отишъл в голямото село, а в едно малко, по-близко; там знаел, че има кацар. Отишъл при него и го запитал за колко време може да направи четиридесет бурета.
— Бурета имам — рекъл кацарят, по не толкова, колкото искаш. Ако платиш по някой грош и друг по-скъпо, мога да ти натъкмя четиридесет и до утре вечер.