Върнал се царският градинар; градината била съвсем изравнена; ако имало някъде малко зеленина, то било само около дърветата или по кътищата, дето не може да стигне конски крак. Работникът се никъде не виждал. Господарят му се уплашил, да не би да го е убил юнакът, и почнал да го дири навсякъде, ала не можал да го намери. На другия ден царят бил поканил гости в двореца, на угощение. Той пратил да заповядат на градинаря да набере всякакви плодове от градината за вечеря и да накъса цветя, за да украси празничния чертог. Градинарят се намерил в чудо: как да каже на царя, че градината е изтъпкана? Почнал да плаче и да кърши ръце. Плачът му стигнал чак до двореца. Стекли се слугите и царедворците да видят каква е тая работа; онзи, когото царят бил пратил да поръча на градинаря плодове и цветя, им казал, че от градината няма и помен: от край до край разорана, сякаш са тъпкали по нея триста коня. Градинарят им разказал за двамата юнаци, които били дохождали по-рано да препускат конете си по градината.
— Сигурно и сега — рекъл той — е дошъл пак някой такъв, та всичко е изпотъпкал. Но какво да правя аз, клетият? С кои очи да погледна царя? Отде да му взема цветя и плодове, когато градината е цяла изкъртена, изтъпкана и разорана?
— Не бой се! — почнали да го утешават царедворците. — Ние ще разкажем на царя всичко и той ще ти прости.
Те отишли в двореца и разказали на царя всичко, каквото били чули от градинаря. Един от тях рекъл:
— Царю честити, тия трима юнаци са сигурно научили, че имаш три дъщери, та са влезли в градината да ги видят, когато се покажат на прозорците, и да им се похвалят с юначеството си.
След тия думи царят се замислил. Той наистина имал три дъщери, но двете били вече застарели, та се и не показвали на прозорците; момъкът бил видял най-малката: тя била, която му дала китката, златното сандъче и пръстена. Царят решил да омъжи вече дъщерите си. На другия ден след угощението повикал най-изкусния златар и му поръчал да направи три златни ябълки. Златарят ги направил и донесъл. Царят повикал дъщерите си и им казал, че било дошло време да ги омъжи. Дал им по една златна ябълка и рекъл, че на другия ден ще ги извика да си избират момци; коя когото избере, на него ще я даде.
Още от вечерта било разгласено — колкото ергени има по града, всички да се съберат пред царския дворец. Рано-рано почнали да се тълпят ергените пред двореца пременени и накичени. Като се събрали всички, излязъл и царят с дъщерите си. Момците се наредили и почнали да минават един по един пред тях. Най-старата мома ударила един богат ерген с ябълката по гърдите и го хванала за ръка. Всички събрани почнали да викат:
— Да живее царският зет! Хайде, честито да му е!
Момъкът се отделил с царкинята, а другите ергени почнали да се изреждат отново пред двете царски дъщери. И средната ударила едного. Останала най-малката. Тя гледала по момците, но не могла да види никъде онзи, на когото била дала пръстен. Извървили се всички момци, тя не ударила никого. Баща й я попитал защо си не избира мъж.
— Мигар не харесваш тукашните момци? — рекъл й той. — Защо не удари никого от тях?
— Не, татко — отвърнала тя. — Тук нямаше ерген за мене. Но може в града да има и други момци, които не са дошли, защото не са ги повикали. Заповядай да дойдат тук всички: и слепи, и куци, и недъгави, и болни — каквито и да са, до един да дойдат!
На другия ден царят заповядал да се съберат пред двореца му всички ергени: и бедни, и богати, и здрави, и болни, и недъгави, и читави. Който не дойде — насила да го доведат. Почнали да се събират всички. Царските войници тръгнали от къща на къща да търсят ергени; де кого намерили, все довели. Пак почнали всички да се изреждат един по един пред царя и царкинята. Всички преминали, най-отзад крачел един окъсан момък в селски дрехи, работникът от царската градина. Щом го видяла, царската дъщеря го замерила и ударила с ябълката. Като видели това сбраните, всички викнали из едно гърло:
— Сгреши, сгреши царската дъщеря! Я нека преминат пак всичките: да си избере някой момък според нея, а не тоя селяк!
Преминали още веднъж, та още дваж, но царската дъщеря удряла все селяка. Царят се разлютил и рекъл на дъщеря си:
— Как не те е грях — да ми навлечеш тоя срам на главата? Не се ли намери за тебе по-добър мъж, ами избра тоя никакъв селяк?
А тя уловила за ръка момъка, па рекла на баща си: