— Лесен е лекът на тая болест. Пратете да намерят мляко от слоница: щом се капне в очите на болната, тя ще оздравее.
Лекарят си отишъл, а царят повикал зетьовете си, та им поръчал да намерят мляко от слоница. Те тръгнали по града да търсят не се ли продава някъде, но никъде не намерили. Отишли при царя и му казали, че няма.
— Има, няма, ще намерите! — рекъл им царят. — Вие сте ми зетьове, царицата ви е майка; накрай света идете, но намерете!
Двамата зетьове оседлали конете си и тръгнали. А в това време третият зет вече бил отишъл в бамбуковите гори да търси слоници за доене. Той слязъл с коня си сред планината, дето си почивали на пладне слоновете. Тъкмо тогава животните спели под дебелите сенки. Ездачът се приближил кротко до една слоница, от която бозаело малко слонче, отместил слончето и почнал да бозае сам, па сетне сложил едно стъкло до устата и го напълнил с мляко; като свършил това, качил се на коня си и си тръгнал. По пътя спрял в един голям град и тръгнал да пита има ли за продан слонско мляко.
— Нямаме слонско — казвали му навсякъде, дето влизал, — но ако ти трябва мляко от дива свиня, имаме.
— Дайте ми от дива свиня — рекъл той на един продавач.
Налели му едно стъкло, той платил и си излязъл. Тъкмо мислел да се качи на коня си и да полети накъм дома, видял, че в същата продавница влизат двамата му баджанаци. И те питали за слонско мляко. И на тях казали, че не се продава никъде. Тогава царският зет пуснал коня да си върви, па тръгнал след баджанаците си. Те отишли в една странноприемница и седнали да вечерят. Седнал и той близо до тях: поръчали си вечеря. Всички, които били там, го загледали; както бил облечен цял в сърма и коприна, мислели го, че е някой царски син или поне пръв царедворец. След като се навечерял, той се приближил до двамата царски зетьове, поздравил ги и се заприказвал с тях. От дума на дума дошло ред да ги пита къде са тръгнали и по каква работа ходят. Те му разправили.
— Слонско мляко — рекъл той — няма да намерите за продан. Ако ви трябва, ще идете на един месец път оттука, в бамбуковите гори, дето живеят слоновете. Само че преди да стигнете до поляните, дето си почиват слоновете, ще минете през много пещери с тигри. Тигрите може да ви разкъсат. Да ви кажа право, тая работа е опасна.
Баджанаците му се изплашили, като чули това.
— Не може ли да се намери слонско мляко някъде наблизо, без да се отива чак в ония опасни гори?
— Може — рекъл им той. — Аз мога да ви дам.
И като им показал стъклото с мляко от дива свиня, добавил:
— Ето слонско мляко.
На царските зетьове светнали очите от радост.
— Молим ти се — рекли му те, — дай ни от това стъкло да си прелеем! Колкото пари искаш, ще ти платим.
— За пари го не давам — казал той. — Но аз виждам пръстени на ръцете ви. Дайте ми ги — да ви дам стъклото.
— А, не може! — рекли те. — Това ни са венчалните пръстени. Ние сме баджанаци и двамата сме царски зетьове. Какво ще кажат булките ни, като видят, че ни няма пръстените? Не може, не може.
— Щом не може — казал баджанакът им, — няма слонско мляко. Идете в бамбуковите гори, та търсете слоници за доене: само се пазете от тигрите!
И като рекъл това, той понечил да си излезе. Но те и двамата се спуснали да го догонят.
— Дай стъклото! — рекли. — Ето ти пръстените: вземи ги!
Той им взел пръстените, па им дал стъклото, в което бил купил мляко от дива свиня. Те се върнали радостни в странноприемницата, да се стегнат за път, а той излязъл вън от града, повикал коня, като потрил белия косъм, яхнал го и отлетял право у дома си. Като стигнал там, дал стъклото на жена си и всичко й разказал.
Върнали се и двамата царски зетьове. Царят излязъл чак накрай града да ги посрещне. Щом влезли в двореца, те отишли в стаята на царицата — да й капнат в очите от чудотворния лек. Но тя съвсем ослепяла от него.
— Излъгал ме е този проклет лекар! — викнал гневно царят. — Я го намерете по-скоро: ще го убия веднага!
Същия ден още разгласили по града да се яви в двореца оня лекар, който е преглеждал последен царицата. Царският зет се досетил каква ще да е работата. Той отишъл в двореца. Царят викнал гневно по него и почнал да му се заканва, че ще го убие.
— Защо ме излъга? — наченал да го кори той. — Ако не разбираш от лекуване, защо идваш да лекуваш болни? Ти каза да намерим слонско мляко — и ние намерихме. Моите зетьове са ходили накрай света да дирят. А иди виж сега колко е помогнал твоят лек на царицата: и с двете очи не вижда!
И като се обърнал към стражите, викнал им:
— Скоро заведете тоя на бесилката!
Но лекарят дигнал ръка и казал:
— Една дума, царю честити. Човек се не беси, преди да му се чуе думата. Дайте да видя лекарството, което са донесли на царицата зетьовете ти!