— Тъкмо такъв — отвърнал онзи и още повече се почудил, но все не можел да го познае.
Тогава брат му разказал как те — по-големите му братя — заспали, когато отишли да пазят златната ябълка, как после — когато тръгнали на път — се скарали с него и го набили и изпъдили, как той отишъл в онова далечно царство и намерил златната птица, как сетне довел хвъркатия кон на царя, та взел птицата и дъщеря му. Показал на брата си златната птица с хубавата скъпа клетка и онзи повярвал, че наистина тоя момък е най-малкият му брат.
— Хайде — рекъл момъкът, — затвори, брате, странноприемницата, да вървим при другия си брат, а оттам — при баща си. Ще му отнесем златната птица и той ще ни се зарадва много.
Затворили странноприемницата, качили се на колесницата и тръгнали. Отишли при втория си брат. Момъкът и на него разказал всичко.
— Хайде — рекъл му той, — остави тия лозя и ниви, та да вървим при баща ни; той ни чака и ще ни посрещне с радост.
— Добре — казал онзи брат, — щом е тъй, да вървим.
И той стегнал една хубава кола, качил в нея жена си, натоварил парите, що бил спечелил, и тръгнал с братята си.
Вървели, що вървели, на едно място спрели да нощуват край пътя. Изпрегнали конете, постлали и легнали да спят. През нощта двамата по-големи братя се надумали да убият брата си и да вземат всичко негово. По-големият рекъл:
— С какво лице ще се върнем при баща си? Той ни прати да търсим златната птица, а ние заседнахме — кой дето види: един отвори странноприемница, друг се ожени и почна да копае лозе и да оре ниви. Брат ни ще каже на баща ни за това и той, какъвто е буен, или ще ни погуби, че сме му опозорили царското име, или ще ни хвърли в тъмницата — там да умрем. Най-добре ще бъде да убием брата си. Аз ще кажа, че ние двама сме отишли при оня цар със златната птица, отличили сме се, а той ни е дал птицата и двете си дъщери. Ще кажа, че твоята жена е сестра на царкинята, която води брат ни, и аз ще се оженя за царкинята. А за брата си ще кажем, че се е отделил от нас и не знаем къде е.
— Добре — казал по-малкият, — да направим, както казваш, но да го не убиваме, а да го вържем за някое дърво, та да умре от глад или да го разкъсат зверове. Защо да си петним ръцете с братова кръв? По-добре ще е да го оставим жив.
— Както кажеш — рекъл по-големият.
И те грабнали брата си, отвлекли го в гората край пътя, изправили го до едно дърво и го усукали с дълго въже от петите до главата. След това се върнали на мястото, дето нощували, заплашили двете жени, че ще ги убият, ако ги издадат, сетне впрегнали колесницата и колата и отишли в двореца. Като видял царят, че синовете му носят златната птица, много се зарадвал. Още повече се зарадвал, като научил, че си водят моми — царски дъщери. Той се наскърбил, щом узнал, че най-малкият му син се е изгубил, но при голямата радост скоро забравил скръбта си. Почнали да се стягат за сватба, да канят сватове, да приготвят големи трапези в царската градина.
А в това време вързаният момък викал за помощ в гората, но мястото било залутано и пусто: нямало кой да го чуе. Чак следобед оттам минал един козар, който си карал козите на паша. Той чул виковете и се затекъл към дървото, за което бил вързан царският син.
— Моля ти се, братко — рекъл вързаният, — ела ме отвържи!
Козарят се уплашил, да не би някои разбойници да са вързали момъка, та да си изпати, ако го отвърже; но момъкът му разправил, че го били вързали братята му, и обещал — като се върне при баща си — да го награди богато, стига онзи да го отвърже. Козарят го отвързал, дал му хляб да се наяде и си тръгнал. Но царският син го спрял.
— Засега — рекъл — не мога с нищо да ти се отплатя, братко, но хайде поне да си разменим дрехите: ти облечи моите, а аз да облека твоите. Па като дойдеш в двореца — ще се наплатим.
Разменили си дрехите. Козарят си отишъл с козите по гората, а царският син се запътил към града. От всичко, което бил придобил, му останал само пръстенът и трите лешникови черупки с дрехите на царкинята.
Момъкът отишъл в двореца и се примолил да му дадат някаква работа. Никой не го познал. Пратили го в готварницата. Там се готвело за сватбата; пекли се овни, агнета, пуйки, гъски; месели се млинове, погачи; варяло се сладко. Имало работа за мнозина. След два дена щяла да стане сватбата на царските синове. Срещу готварницата, дето работел момъкът, бил дворецът: прозорците на стаята, в която живеела царкинята, гледали към готварницата. Когато привечер царският син видял, че на прозореца се показала годеницата му, той извадил пръстена и го сложил на пръста си, па го обърнал към прозорците. Елмазите на пръстена светнали като звезди; момата се загледала накъм готварницата и видяла годеника си, но не рекла никому нищо. Тя разбрала, че момъкът се крие, и решила колкото се може по-дълго да отлага сватбата. А най-големият брат всеки ден идвал при нея и настоявал по-скоро да стане сватбата, че инак ще я убие. Когато дошъл уреченият ден, той пак влязъл при нея и я заплашил. А тя рекла, че иска да каже две-три думи на царя. Съобщили на царя, че момата желае да му каже нещо. Той сам дошъл в стаята й, дето бил и син му.