— Царю честити — рекла момата, — вие се готвите да ме венчавате, но още не сте ми направили премяна.
— Направили сме ти — казал царят, — деветдесет и девет премени сме ти стъкмили — една от друга по-тънки и по-хубави.
— Донесете да ги видя — рекла тя.
Донесли й най-хубави дрехи от коприна, сърма и кадифе, обшити с бисер.
— Не ми се нравят тия дрехи — казала царкинята. — Други ще ми направите.
— Какви по-хубави дрехи от тия? — почудили се царят и син му.
— Аз искам дрехи, които да се събират в една лешникова черупка — рекла момата. — И то не една, а три премени да ми приготвите, па тогава може да се мисли за сватба. Ако не ми ги ушиете, няма да се венчая.
Като чул царят това, пратил глашатаи да разгласят по цялото му царство, че който се наеме да ушие на царската снаха три ката дрехи, които да се събират в три лешникови черупки, ще му даде, каквото поиска. Като чули най-добрите шивачи тая разгласа, събрали се да се питат какви ли ще са тия дрехи и кой ли ще може да ги ушие. Никой не се наемал да отиде при царя и да шие дрехите. Минали дни, седмици, никой шивач не се вестявал в двореца. Царят пак разгласил, но пак никой не се явил. Когато разгласил и трети път, царският син с козарските дрехи отишъл при най-изкусния шивач и му рекъл:
— Аз се наемам да ушия дрехи на царкинята.
Шивачът го погледнал, па му рекъл:
— Я се махай оттук, селяко! Ти ще ми ушиеш дрехи, та да се събират в лешникова черупка! Ние сме толкова души майстори, никой не се наема да ги ушие, та ти, които не си хващал — както ми се вижда — ножица и игла, ще ги ушиеш!
— Хващал ли съм, не съм ли, то е моя работа, майсторе — казал момъкът. — Ще ги ушия. И то — за една нощ. Само че три ката не мога уши, а само два.
— А бе ти уший едната премяна, та за другите лесно! — рекъл шивачът. — За една нощ ли рече?
— За една зер. Тая вечер ще захвана дрехите, утре заран ела си ги вземи!
— Тъй ли? Хайде да те видя! Ами колко ще ми вземеш?
— Колко ще ти взема ли? Не знам колко да ти взема. Хайде дай една крина лешници, една печена пуйка, прясна погача и бъклица вино. Дай ми ги отвечер, а утре на съмване дрехите са готови. Ако искаш, и тук ще ти ги ушия.
Шивачът си помислил, че за пуйката, лешниците, погачата и виното ще отидат най-много тридесет-четиридесет гроша. Ако му ушие тоя селяк дрехите, той ще вземе от царя цяла крина жълтици; ако ли ги не ушие — голяма работа, че е нахранил един сиромах човек! Отишъл, купил една прясна погача, опекъл пуйка, взел вино и лешници и занесъл всичко това в работилницата, дето дремел и го чакал селянинът. Дал му освен това мерила, ножици, игли, па си отишъл. Момъкът се заключил отвътре, изял пуйката и погачата, изпил виното, па като седнал на лешниците — чукай, яж, чукай, яж, та чак до заранта. Като се съмнало, шивачът дошъл и какво да види — всред стаята куп черупки, а иглата, ножицата и мерилата — непобутнати.
— Е, уши ли дрехите? — запитал той селяка.
— Ето ги — рекъл царският син, — готови са.
И като извадил единия лешник, отворил го, раздиплил отвътре дрехите — тънки-тънки, като паяжина, а светли като слънце, — после ги сдиплил пак и ги затворил в черупката. Оня шивач не можал да повярва на очите си.
— Ти ли уши тия дрехи? — запитал го учудено.
— Аз, ами кой? — отвърнал селякът.
Шивачът взел лешника и го отнесъл в двореца. По пътя не се помнел от радост. Но още повече се зарадвал царят. Станало му много драго, че в царството му има такъв изкусен шивач. Той му дал, колкото пари поискал, и отнесъл дрехите на царкинята. Тя познала, че са нейните, и рекла:
— Хубаво, царю честити. Тоя шивач, който е ушил тая премяна, ще трябва да ушие още две: нали така ни беше думата?
— Ще ушие, ще ушие — рекъл царят. — Ей сега ще му поръчам.
И той пратил да кажат на шивача, че иска от него още две такива премени. Шивачът обещал да ги направи. На другия ден търсил по целия град селяка, но не можал да го намери. А той бил в двореца, прислужвал в готварницата. Дирил го шивачът цяла неделя, но не можал да го намери. Отчаял се и отишъл при царя, та му казал, че най-добрият му калфа, с когото работели дрехите, бил умрял същата вечер, та нямало как да ушие двете премени.
— Тая работа е мудна и трудна — рекъл, — не може да се свърши за неделя, за две. Месеци трябват.