— Добра среща, бабо.
Тя си дигнала главата, погледнала зачудено юнака и му направила с ръка знак да мълчи. Сетне го уловила за ръката и като го отвела доста надалеч, рекла му:
— Вика ли се тъй? Ами ако те чуе халата? И тебе ще изяде, и мене!
А той попитал бабата:
— Щом се боиш от халата, бабо, защо беше тръгнала към бърдото?
— Ех, синко — рекла старата, — ти мене не гледай! Видял ли си някъде човек по тия места? Всички са се изпокрили: страх ги е от халата. Но на нас ни е казано, че ще дойде юнак от горна земя — и той ще я убие. Четиридесет дена стана вече, откак е запръхтяла тая пуста хала по тия места: никому не дава да приближи до езерото — вода да гребне; всички напада и разкъсва. Колкото юнаци се опитваха да й се изстъпят, все ги разкъса. Колкото моми и жени дойдоха с менци и кърчази, да си налеят вода, не се върнаха. Ти знаеш ли, че ние вече четиридесет дена само сълзи пием? Но тая нощ, ни се каза, че юнак от горна земя бил слязъл и той щял да затрие халата. Аз съм дошла да го чакам, та щом се вести, да го отведа при царя: той му е приготвил кон и оръжие.
— Е, хайде, бабо — рекъл момъкът, — да идем при царя: аз съм дошъл от горната земя.
— Не ми се вярва — рекла бабата — ти да си. Оня юнак е убил ламя, а ти с какво ще я убиеш: нямаш оръжие.
— Я ме води, бабо, при царя! — викнал момъкът. — Аз убих ламята и трите й дъщери дойдоха да си я приберат. Заровиха я тук — на един ден път от това бърдо, — а аз ги вързах и въжето ги изтегли на горната земя.
Като чула това, бабата повела юнака към една пещера отстрани на бърдото: оттам се влизало в дълъг подземен проход, който извеждал право в двореца. Стигнали до една желязна врата. Бабата потропала с тояжката си, вратата се отворила и те се намерили в двореца. Притекли се царедворци и стражари да ги посрещнат. Отвели юнака при царя.
— Този е — рекла бабата, — царю честити, юнакът от горна земя.
Царят бил голобрад старец. Той погледнал юнака в очите и рекъл на царедворците, които били наоколо:
— Той ще да е.
И всички царедворци паднали, та му се поклонили. После го завели в една широка стая — да си избере оръжие. Той гледал, гледал, но нищо на взел, защото знаел да върти само своя топуз. На излизане се загледал в един голям лъскав щит от сребро; щитът бил толкова лъскав, че в него се оглеждала цялата стая, с всичко, що имало в нея. Юнакът си помислил малко, па взел щита и го изнесъл. Когато отишли при царя, момъкът казал:
— Оръжие за мене няма тука, но и това, дето го имам, ми стига; само тоя щит ще ми дадеш: без него не мога.
Той взел щита, минал пак през подземието и излязъл на бърдото, като си криел лицето с дигнатия щит да го не види халата. Но тя в това време спяла накрай езерото. Юнакът сложил щита на брега тъкмо срещу слънцето и се свил зад него. Сребърният щит блестял толкова силно, ме халата се пробудила от блясъка и се хвърлила към лъскавия кръг; но тя видяла в него своето отражение и помислила, че срещу нея излиза друга многоглава хала; тя се разлютила и от очите й почнали да изскачат искри, а от устата — буйни пламъци. Дръпнала се назад халата, дръпнала се и оная, приближила напред — и оная приближила. Халата се ядосала още повече, кипнала от злина и си събрала главите, за да се хвърли изведнъж върху другата хала. Като видял юнакът, че тилът на халата се показал, подал се иззад щита и замахнал силно с топуза, та ударил чудовището. Халата ревнала толкова силно, че дори каменните стени на града се разклатили. Сетне паднала мъртва в езерото; цялото езеро се развълнувало — като вода, която ври; вълните пръснали толкова надалеч, че опръскали и хората, които гледали отвръх крепостните стени. Юнакът приближил, та изтеглил убитото чудовище от езерото — да не размъти с кръвта си водата — и се върнал в града. Като го видели, че наближава към стените с топуза и щита, царят и царицата заповядали да отворят желязната врата; всички го срещнали с радостни викове и целият град паднал да му се поклони. Царят и царицата слезли от колесницата, царят прегърнал момъка и му рекъл пред всички сбрани:
— Сам Бог те е пратил, синко, от горната земя — да ни отървеш от тая проклета хала. Ти спаси цялото ми царство. Ела сега с мене в двореца на гости. Аз ще те направя пръв в моето царство; все от дясната ми страна ще седиш.
И той качил юнака в колесницата — да седне от дясната му страна — и колесницата потеглила към двореца. Като стигнали там, царят поръчал да донесат на юнака най-хубава премяна — да се облече, както прилича на пръв царедворец. Сетне свикал всички големци на угощение в чест на момъка. Но юнакът стоял натъжен и замислен. Царят го попитал на трапезата защо не е весел, а той рекъл: Всичко хубаво, царю честити, но една голяма грижа имам. Тежка работа ме чака в горната земя. Трябва да се върна, само че не зная как.