— Кой си ти, момко, и отде си? Ти ли си идвал снощи тук? Ти ли си турил своя пръстен на пръста ми?
— Наистина, светла царкиньо — рекъл момъкът, — аз идвах снощи и сложих пръстена си на твоя пръст. Аз съм царски син; дошъл съм от много далечна земя да си диря мома прилика, та да се оженя за нея. Казаха ми, че по-хубава от тебе нямало — и това излезе вярно.
Тогава момата казала:
— Вземи моя пръстен: ето ти го. Аз съм скрила твоя, за да го не видят. Откак се помня, не съм излизала вън от тая кула и ако съм видяла нещо, видяла съм го през тия прозорци. Докога ще ме държи баща ми затворена тук, не знам. Но много ми се иска да изляза от тоя проклет затвор. Защо ми е хубост, като не съм видяла света и не съм живяла с хората? Ако ме харесваш, вземи ме за жена, само по-скоро ме измъкни от тая кула, която ми притиска душата със стените си!
— Добре — казал той, — тогава да избягаме още сега!
Но царкинята не му дала вече да говори, защото дочула, че в съседната стая се събаря нещо. Та разбрала, че девойката е чула разговора и след малко ще влезе да види с кого говори царкинята. Тя духнала свещта и пошепнала на момъка да си отиде, па да дойде на другата вечер. Едва князът се бил измъкнал из прозореца и почнал да се катери по стряхата, когато девойката влязла. Угасената свещ още пушела, а от отворения прозорец се чувало как някой дращи по стената. След малко се чуло бучене, като че ли някаква голяма птица хвърчи: това бил шумът от летящия дървен кон.
— С кого говореше, светла царкиньо? — запитала девойката.
Но царската дъщеря се престорила, че спи, за да помисли оная, че е бълнувала. Девойката надникнала да види из прозореца откъде е влязъл човекът, но не видяла нищо. Сетне се прибрала в стаята си да спи. На заранта пак запитала царкинята с кого е говорила посред нощ.
— С никого не съм говорила — рекла царската дъщеря. — Може в съня си нещо да съм продумала. Не помня.
— Аз чух мъжки глас — рекла девойката. — Когато влязох в стаята, свещта още пушеше; а и по стената чух някой да се катери. Мъж е идвал тук.
Когато към обед царят дошъл в кулата да види дъщеря си, девойката му разказала всичко, що била чула и видяла.
— Не може да бъде — рекъл той. — Кой ще влезе и отде ще се вмъкне? Стражите пазят цял ден и цяла нощ. Сторило ти се е.
Но все пак той заповядал на стражите да вардят още по-добре през нощта и ако видят някого да се прекачва през оградата, веднага да го заловят и отведат при него. А и на девойката заповядал да стои при царкинята и цяла нощ да бди, без да мигне. Вечерта царският син пак дошъл. Царкинята се била престорила на заспала и го чакала, а девойката от умора била задремала. Той влязъл и като мислел, че царкинята е сама, запалил свещта. Но от светлината девойката се събудила, надала силен вик и се хвърлила да задържи момъка. Притекли се отвън стражите, но вратата на кулата била заключена: ключът се пазел у царя. Докато натъкмят макарата, по която се качвал оня, който носел храна на царкинята, момъкът избягал. Девойката го видяла, че се прекачва през прозореца и се катери по стряхата, чула след малко пак летежа на невидимата птица, но не видяла нищо.
На другата заран тя разказала всичко на царя. Той заповядал да намажат прозореца с катран, та когато мине онзи, да се залепи и да го уловят. Също тъй заповядал да се наредят стражи около самата кула и макарата да бъде готова още от вечерта.
Мръкнало се. Царският син решил да мине полунощ, че тогава да влезе в кулата. След полунощ отишъл при дървото, покатерил се, сглобил коня и полетял. Когато спрял на покрива, надникнал и видял, че около кулата обикалят стражи. Но царкинята била оставила прозореца от вечерта отворен. Момъкът се спуснал от стряхата, стражите го видели и почнали да въртят макарата. Той чул скърцането на въжетата и като разбрал, че ще го заловят, върнал се пак на покрива, качил се на коня и отлетял. Дошъл царят на другия ден и стражите му разказали какво видели.
— Идва — рекли те — един мъж. Той слиза от покрива по стряхата и минава после през прозореца. Тая нощ тъкмо щяхме да го заловим — и той избяга. Не знаем отде минава, та се качва на покрива: навсякъде обикаляхме, но никого не видяхме.
Царят разбрал, че непознатият се е уплашил от стражите и макарата, та е избягал. Затова наредил още същия ден царкинята да се пресели при майка си в двореца, а в кулата да се настанят стражи, да отворят прозореца и да го намажат пак с катран. Царкинята се преселила в двореца, но сърцето й копнеело по оня смел момък, с когото си разменили пръстените. Вечерта прозорецът бил отворен. Момъкът долетял. Като видял, че отвън обикалят по-малко стражи, позачудил се, но се спуснал по стряхата и стигнал до прозореца. Като стъпил на перваза, стражите, които го видели, надали вик и се хвърлили да го заловят, а той веднага разбрал каква ще да е работата и се хванал пак за стряхата, но обувките му били залепнали и той с голямо усилие си откъснал нозете; цял изцапан с катран, царският син едва смогнал да се отърве и да се добере до покрива, дето бързо натъкмил коня и отлетял. След като разглобил хвъркатия кон и го оставил навръх дървото, побързал да си отиде вкъщи, дето си съблякъл изцапаните дрехи, изул си обущата и легнал. На сутринта станал рано, скрил изцапаното облекло в зимника, преоблякъл се и тръгнал по града. Първата му работа била да види пазят ли стражи около кулата и градината. Като видял, че там няма вече никого, той се уверил, че царкинята не живее вече в кулата. Минавайки през пазара, чул, че един глашатай вика: