Участвам активно и в строителството на пътища. Този бизнес е голяма работа и нашата родина е една от малкото, които могат да се похвалят, че няма цяла магистрала и че няколко хиляди души от данъкоплатците й мрат като мухи всяка година, защото няма къде да се изпреварват колите по шляканите двупосочни еднолентови пътчета, защото някой е гепил кинтите за другите ленти. За дупките няма да споменавам, но да шофираш по родните пътища, си е доста предизвикателен екстремен спорт.
Имам и още безброй различни легални бизнеси и бизнесчета. Нямам шанс и желание да познавам всички мениджъри на мои компании, а и в повечето случаи те и не знаят, че аз съм техен собственик. Балабанов се занимава с тези структури и като гледам паричните потоци, определено се справя фантастично. Мен и само това ме интересува. Въпреки че огромни суми отлитат всеки месец към Никита и неговите хора, не по-малки суми се насочват към касите на партиите и персоналните касички на техните лидери, за мен остава такава част от пая, че скоро е възможно да се влея в гордите редици на клуба „Анонимни български милиардери за един по-красив и мъдър свят“. Балабанов ми се чуди защо поддържам толкова голяма оперативна бойна мощ, за чието усъвършенстване и обучение всеки месец инвестирам космически суми, но той не може да разбере как мисля аз и защо мисля така. Той е прекалено добро момче и вярва в тези социални химери като ред, закон, справедливост и морал. Аз на свой ред колкото повече живея и разбирам света, толкова повече започвам да мисля, че няма ред, няма закони и няма морал. Всичко е просто едно крехко съглашение между хората, които се стремят към някакво спокойствие, и само едно леко сътресение може да върне цялата система във времената на Конан Варварина или в по-добрия случай, ако имаме късмет - на Коен Варварина.
С две думи, леко се счупвам от път и от срещи и най-тъпото е, че за срещата със швабите трябва да се обличам с костюм, което малко влиза в конфликт с лятната ми къмпингарска душа. Срещата продължава престъпно дълго и швабите нещо се опитват да се дуят, но с общи усилия заедно с Балабанов успяваме да ги накараме да клекнат. Те и нямат много опции, но не го знаят още. Хубавото е, че предните две срещи с кметчето и принц Нафта минават бързо и ефективно, както аз харесвам. Някои хора, които се занимават с бизнес, имат отвратителния навик да говорят по два часа ненужни приказки само за да се намират на работа, и нямат достатъчно акъл да разберат колко са тъпи всъщност. Майната им. Така съм построил играта, че рядко се засичам с тях, и смятам тази тенденция само да се задълбочава.
След като всичко приключва, отивам на вечеря с Арни, Долф и Слай. Вечеряме в едно заведение със страшна гледка към нощен Мордор и изкарваме няколко доста приятни часа. Братята, колкото и да са простовати, са забавни и точни хора, а и сме минали през много битки заедно. Може да се каже, че те играят важна и основна роля в „Звеното“ и са си извоювали едно по-специално отношение. На срещата присъстват и капитаните ми, които са останали в организацията - Спас, Варела, Павел и Драго. И те са почти от началото с мен и управляват значителни сектори от явните и скритите дейности на нашата организация. Хапваме, пийваме - тези две неща, и аз се качвам в една служебна кола, която ме връща обратно в кемпа. Не познавам шофьора и охраната, но и не се запознавам, защото съм уморен от цял ден път и срещи, и заспивам, преди да излезем от Мордор през Г орублянската порта. Събуждам се чак в Бургас и виждам, че съм получил есемес от Мишо, че ме чакат в „Старци разбойници“ във Варвара, защото това била, цитирам: „nai-hubavata kruchma na sveta, kopele, chakame te da izpiem vsichkata mastika“. Яснооооо. Пак сме на пачанга.
- Карай към Варвара, пич - казвам и пичът подкарва към Варвара. Звъня на Мишо.
- Копеле, нали взехте тайландките?
- Много ясно, че сме ги взели бе, копеле. Аре идваш ли, къде си?
- Тъкмо излизам от Бургас.
- Супер, значи, до час си тук, аре, че тука си говориме нещо важно с хората. - И затваря.
Кръчмата във Варвара наистина е невероятно яка и аз се кефя, че са решили да трещят днес там, защото мястото определено си струва. Може би е една от най-добрите кръчми по цялото ни Черноморие. Паля цигара и се зазяпвам през прозореца на колата. Хубава и светла нощ е, морето се вижда ясно, все едно е почти ден. Няма много трафик и с тази скорост, с която се движим, усещам, че много скоро ще пия узо в компанията на пичовете. В този момент джиесемът ми звъни. Това леко ме учудва, защото хората много добре знаят, че не обичам да говоря по телефона, особено по това време от денонощието, особено лятото. Явно е нещо наистина спешно. Поглеждам дисплея - Кольо Агента е.