38.
Изолта се движи бавно из супермаркета, взема продукти от полиците, проверява пакетите за съдържанието им. Виола се нуждае от здравословна висококалорична храна. Стомахът й все още е деликатен, а апетитът — слаб. Харесват й обикновени неща: бял ориз, зеленчукови бульони, препечена филийка с мармайт. И преди е имало случаи, в които състоянието й леко се е подобрявало, преди отново да се срине. Тя лесно се провокира. Затова Изолта е скептична. Но този път Виола изглежда така сякаш няма търпение да се оправи. И Изолта е почнала да се надява, че сестра й е победила болестта.
Смръщва вежди пред месарския щанд, оглежда саламите и пакетите с кайма. Трябва да храни и Бен — по-късно ще се отбие на вечеря, — а той ще иска нещо по-съществено, истинска храна, за предпочитане месо. Изолта спира и оглежда късовете пилешко в пластмасовите кутии — бледи парчета с полупрозрачна, мъртва сбръчкана кожа. Пуска пакет бутчета в количката. Ще купи и малко пресен естрагон и магданоз.
Виола живее в апартамента на Изолта от момента на изписването си от болницата. Ситуацията не е идеална, тъй като Изолта не разполага с допълнителна стая и сестра й трябва да спи на разтегателния диван в дневната. Дни наред двете прибират заедно леглото всяка сутрин, плъзват матрака в дървената рамка, сгъват чаршафите и набутват завивката в един шкаф. Изолта предложи на сестра си своето легло, но тя прие поканата да отседне у тях единствено при условие, че ще спи на дивана; беше категорична по този въпрос: „Няма да съм в допълнителна тежест.“
За Изолта е очевидно, че Виола трябва да живее с нея постоянно. Вече си е направила сметката. Ако продаде този апартамент, ще разполага с достатъчно пари, за да купи двустаен в по-евтин район. Все още не е споделила плановете си с Бен или Виола; първо иска да получи оценката от агенцията за недвижими имоти.
Виола изглежда много по-добре, но всеки допълнителен шок може да я запрати в предишното състояние, затова Изолта запазва информацията за Джон и камъчето за себе си. Скоро ще я разкрие. Няма за къде да бърза.
На улицата вдишва есенния аромат на пушек и влага. Листата на дърветата променят цвета си, пожълтяват и умират. Поривите на вятъра ги запращат към земята. В канавката лежат кафяви и оранжеви листа, смесени с парчета вестник и фасове от цигари. Изолта върви с рязка забързана стъпка. Торбите с покупки се удрят в краката й. Усеща как острият ръб на един пакет се забива в прасеца й.
Задминава я автобус. От едната му страна се вижда реклама. Изпаднала в екстаз булка гледа отвисоко към минаващия трафик. Роклята й се вие в дантелен кръг, а около нея като розови снежинки се ръсят конфети.
— Франк, моля те… — Мама върви по петите му из цялата къща, дърпа го за ръката. — Чуй ме.
Сакът на Поли с дрехите и четката за зъби е стегнат и чака върху кухненската маса. Франк се поколебава за момент, преди да го вземе; розовият плат изглежда странно в широката му мъжка длан.
— Това ли е всичко? — пита той, като едва помръдва устни.
Тогава Изолта си спомня и хуква към горния етаж да вземе куклата на Поли; връща се, като за малко не се спъва в дупката в мокета, и му я подава. Франк я поема, без да я поглежда. Устата му трепери сред наболата тъмна брада. Страните му са хлътнали, раменете — увиснали като на старец.
— Не си тръгвай. Недей да потегляш просто така, без да…
Мама е плътно зад него, пръстите й се движат отчаяно във въздуха, отварят се и се затварят. Очите й са подпухнали от плач. Тя се спъва и коленете й се удрят в една масичка.
— Няма какво повече да си кажем. — Франк се обръща, притиснал куклата към гърдите си. Пластмасовата й глава виси на една страна. Жълтата изкуствена коса стърчи на туфи. — Моля те да престанеш, Роуз — казва с лишен от емоция глас, после минава покрай мама. — Всичко приключи — казва много тихо той. — Не мога да се оженя за теб.
Отишъл си е. Вратата се затръшва зад гърба му, но мама внезапно се втурва да я отвори, за да извика след него:
— Аз също я обичах. — Гласът й пресеква. — Аз също я обичах.
Думите й увисват в неподвижността на гората. От Франк няма отговор. Двете седят на стъпалата и слушат как пали двигателя на колата си. Отдалечава се по алеята, изкачва хълма към завоя, който отвежда към шосето. „Ако погледне в огледалото за обратно виждане, мисли си Изолта, вече няма да може да види къщата.“