Ранена е само Пени. Струйка кръв се спуска към лакътя й и тя я гледа с неразбиращ поглед. Анита я извежда разтреперана от стаята. Мъжете се събират край прозореца, чешат се по главите. Някой отваря входната врата и те излизат навън, за да преценят размера на щетите.
Изолта ги следва в дивата виеща нощ, обляга се на шибащия вятър. Останалите дървета в градината се люлеят напред-назад. Кестенът прилича на повален гигант — оплетените му корени са разцепили земята. Изолта помирисва влажна пръст. Дървото е паднало върху две от паркираните коли, едната, от които е тази на Бен.
— Вижте това! Помислете си само какво щеше да стане, ако дървото беше паднало по-навътре в стаята — крещи Джордж, а вятърът накъсва думите му. — Един Господ знае какви щяха да са последствията.
Тя трепери до Бен, скръстила ръце пред гърдите си, приведена напред. Косата й се заплита около лицето й. Бен прокарва пръсти по изкривения покрив на колата си.
— Божичко, смазана е, все едно е консервна кутия. — Той хваща Изолта за ръката, поглежда към небето. — Ела вътре. Всеки момент може да падне друга гръмотевица.
Анита седи със зачервено лице във всекидневната. Раздава заповеди, прави планове. Ръцете й подскачат нагоре-надолу с военен плам.
— Всички трябва да останете тук за през нощта — казва тя. — Страхувам се, че автомобилната алея е непроходима.
Радиото е включено. Гостите се смълчават и слушат. Според новините южната част на Англия е пометена от ветрове със сила седемдесет възела.
— Но в новините в шест часа Майкъл Фиш каза само, че ще е много ветровито — отбелязва неодобрително Анита. — Не спомена нищо за силни бури.
Робин кима.
— Удивително е как това явление се е промъкнало под радара, така да се каже. — Засмива се кратко на собствената си шега, потърква длани; поверителността на темата го пренася обратно в класната стая. — Но, от друга страна, времето може да изненада дори експертите. Усетихте ли въздуха навън? Доста е топъл. Това е фронтът, който навлиза навътре в страната откъм морето.
В този момент електрическите крушки примигват и угасват. Стаята потъва в тъмнина, с изключение на слабото сияние от камината. Разнасят се разочаровани викове и възражения, някой подканя да се донесат свещи. Анита и Шарлот откриват в кухнята няколко нощни лампи с батерии и ги пренасят в дневната. Стаята се озарява в меко приглушено сияние. Бен налива бренди в чашите и ги раздава наоколо.
Изолта се опитва да се обади на Виола, но телефонните линии са прекъснати.
— Сама е — казва тя на Бен. — Това не ми харесва.
— Всичко ще е наред — уверява я той. — В Лондон вероятно не е чак толкова зле. Ще проспи бурята, без изобщо да разбере, че я е имало.
Изолта колебливо отпива от силната течност. Питието изгаря гърлото й. Всички са се събрали във всекидневната, слушат как се тресат прозорците и как вятърът изтръгва керемиди от покрива. Чуват се резки удари, чупене, постоянен нисък вой. „Звучи като морето“, мисли си Изолта. Енергията на неочакваното се отразява различно на всеки — някои са по-отпуснати, сякаш дрогирани; други, като Анита например, изглеждат развълнувани и застанали нащрек. Внушителният размер на земните стихии ги е сплотил, изтрил е контрастите и социалните условности. Госпожа Гудфелоу и Пени са седнали пред огъня.
— Слушай, исках да ти кажа нещо. Всъщност да те питам. — Бен пъха ръце в джобовете си, после ги изважда.
Тя го поглежда въпросително.
— Реших за онази джорджианска къща. В Излингтън. — Тя вижда как на слепоочието му играе едно мускулче. — Помислих си, че е твърде хубава, за да я изпусна. Искаш ли да живеем двамата там? И Виола ще бъде с нас, къщата е достатъчно голяма. Какво мислиш?
Тя закрива уста с длани.
— Купил си я?
Сърцето й ще се пръсне от щастие. Но не може да приеме предложението му, без да е споделила с него. Обръща се, сгърчва лице. Това е, мисли си. Няма избор.
— Бен — отвръща, като го поглежда отново. — Преди да приема, трябва да ти кажа нещо. Нещо, което трябва да знаеш.
— Не си бременна, нали? — После вижда лицето й. — Извинявай. За какво става дума? Можеш да ми кажеш всичко.
— За нещо ужасно. — Тя поклаща глава. — Страхувам се, Бен… страх ме е да ти кажа.
— Ела. — Той я повежда към един диван в най-тъмния ъгъл на стаята. — Да седнем. Поеми си дълбоко дъх. Слушам те.
Изолта сяда на ръба на дивана и започва да му разказва за Поли и за случилото се през онази далечна нощ с пресекващ и напрегнат глас. Спира, прехапва устни толкова силно, че усеща болка. Излага всички факти пред него, ясно и последователно. Без извинения. Бен нищо не казва. Усеща напрежението в тялото му. Гледа право напред, когато обяснява, че Поли така и не е открита. Завършва забързано, има нужда да приключи с това.