Докато тичахме през полето, кравите неохотно се отместваха, навели ниско широките си глави и извили очи нагоре. Една от тях тромаво тръгна към мен, пръхтейки през широко разтворените си ноздри. Беше достатъчно голяма, за да спре светлината: стена от мускули, кости и козина. Безпомощно погледнах към останалите трима, които бяха в безопасност до портата. Бях хваната в капан, дишах тежко. Кравата ме изгледа с безразличие. Направи още една стъпка напред, наведе тежката си глава и очите ми се спряха върху лигавата й влажна сива муцуна и рогата, избили между ушите й. Отстъпих назад. Тя изпръхтя, насочи рога към мен. Стиснах очи и размахах ръце.
— Разкарай се! — изревах. — Разкарай се!
Отворих очи и видях изцапаната й задница да се полюшва нагоре по хълма.
Изи стоеше с момчетата от другата страна на портата, облегнала лакти на най-горната греда. Бяха се скупчили един до друг и се смееха. На мен, осъзнах — аз бях смешната. Отидох при тях, страните ми пламтяха. Бързо погледнах към Изи. Но тя отметна коса, по лицето й се изписа оживена усмивка, докато очите й гледаха към Джон. И тогава усетих друг вид паника: губех почва под краката си.
Седнахме на върха на хълма, гледащ към реката. Тук земята се спускаше и спадаше в неравна тревиста повърхност, прошарена с подбел и кострец. Отдолу се виждаха гробове. Древни гробове на живели преди хиляди години хора. Целият хълм беше гробище. От него бяха изровили керамични съдове и фрагменти от кости, върхове на стрели и дори бронзови брошки с формата на щитове и ги бяха изложили в един музей в града. Мама ни беше казала, че хълмът е магическо място, пълно с духовете на мъртъвците. Чудех се дали в този момент под краката ми не лежеше нечие тяло (на някое дете може би), свито в церемониалния си гроб, и дали не възразяваше, че седя върху него.
— Познавах един човек, премазан от стадо крави — каза Джон, за да завърже разговор, докато всички гледахме над дългата извивка на реката към далечния блясък на морето от другата й страна. — Не можах да го позная. Лицето му се беше превърнало в пихтия.
Не исках да се отличавам по нищо от останалите. Затова, макар да бях заинтересувана от историята, не казах нито дума. Но Майкъл бутна грубо брат си по рамото.
— Глупости! Кой е този човек тогава? — Майкъл се обърна към нас с широко разперени ръце. — Такъв лъжец!
— Не съм! — Джон обви ръка около шията на брат си и двамата паднаха борейки се във високата трева; Майкъл се покачи отгоре и натисна лицето на Джон към земята.
— Лъжец! Лъжец!
Последва извиване на тяло, ръмжене и Джон се измъкна от хватката, юмрукът му намери ухото на брат му. Тънки ръце и крака зараздаваха удари и ритници. Двете с Изолта се спогледахме, вдигнали вежди.
— Козата ни има бебе — обяви високо Изолта, надвесена над братята. Момчетата спряха да се въргалят и седнаха. Косите им бяха пълни с трева.
— Козле, искаш да кажеш. — Джон се потърка по носа. — Мъжко или женско?
— Мъжко — отвърнах.
Майкъл стана и прокара пръст пред гърлото си:
— Значи е за казана.
— Не ставай глупав — хладно рече Изолта.
— Внимавайте да не го отнесе Черния демон. — Джон поклати глава.
— Кой?
— Кучето дух — обясни Майкъл. — По-голямо от вълк. Може да те убие с поглед.
Мама беше затворила Тес и козлето в бараката. То беше слабичко и беличко, с дълги възлести крачка. Беше облизало пръстите ми с грапавия си език. Сутринта ги бяхме посетили и бяхме пръснали чиста слама по пода; малкото сучеше със сериозна съсредоточеност от Тес, която за разнообразие нямаше нищо против да стои и да чака.
Никакви духове нямаше да се промъкнат и да изядат нашето козле. На излизане бяхме спуснали резето на бараката. Сигурна бях.
— Гладен съм. — Майкъл се извъртя, изтръска тревата от коленете си.
Беше обяд. Знаех, че лазанята ще е вече готова, гореща и вкусна, че слоевете паста щяха да се отделят и да са хрупкави по краищата. Мама щеше да я е сложила върху дървената подложка на масата. Може би към нея щеше да има и зелена салата и големи парчета черен хляб и масло. Стомахът ми изкъркори. Загледах се надолу към движещите се над блатата светлини и сенки, към морските птици, събрани върху разтопената вода. Един ферибот пресичаше към отсрещния бряг. Мъжът на веслата гребеше бавно, без никакъв плясък.