Когато мама се прибра, по устните й играеше усмивка.
— Ще направя пощенска кутия — каза тя, докато оставяше каската си върху раклата. — Като я завърша, ще я сложа в края на алеята. Вие, момичета, можете да я проверявате за писма всеки ден. Ще е забавно, нали?
Изглежда, беше забравила, че почти не получавахме писма. А онези, които пристигаха, се озоваваха неотворени в кошчето за боклук. Но ние кимнахме, доволни, че сме включени в плана й, заразени от ентусиазма й. Беше ударила пръста си с чук и сега той се обагряше в красив лилав цвят. Мама безгрижно го засмука.
— Ставам все по-добра в дърводелството. — Млъкна, за да придаде повече драматизъм на думите си. — Ще видя дали утре ще успея да поправя вратата на бараката. Франк ми даде назаем някои от неговите инструменти. Вижте.
Отвори чантата си, за да се полюбуваме на инструментите, които беше натъпкала вътре. Докоснах ръба на някакъв матов сив предмет, който мама нарече ренде.
Двете с Изи седяхме на кухненската маса, рисувахме и слушахме радио. Стана късно. Мама забъркваше палачинки, разсеяно смесваше яйца, мляко и брашно и всеки път, когато пуснеха хубава песен, усилваше звука на радиото. Музиката я караше да танцува около масата, да се навежда и поклаща, разперила широко ръце. Когато разклати бедра и задник като някоя туземка, двете с Изи се спогледахме и направихме гримаса. Излъчващата се от мама сексуалност ни смущаваше. Тя беше наша майка и ние я искахме непорочна и девствена.
Изсипа доза от сместа върху горещия тиган и ни позволи да обръщаме палачинките.
— Използвайте и двете си ръце — инструктира ни тя, докато се редувахме, прехапали концентрирано устни и станали кривогледи от салтата на палачинките във въздуха. Наоколо се носеше сладкият аромат на запържено масло, цвърченето на мазнина; кухнята беше пълна с дим и музика.
На масата мама изпълни ритуала си по свиването на цигара от прозрачно листче хартия. Обичах да наблюдавам бързите й пръсти, проблясването на езика й, докато ближеше ръба, очите й, които се присвиваха по особен начин, когато кибритената клечка пламваше. Тя се облегна назад и дръпна от цигарата. Позволи ни да поръсим палачинките обилно със захар. Дори ни даде последната половинка лимон; беше го пазила в хладилника толкова дълго, че беше станал твърд като кокал. Мама пушеше, тананикаше и ни гледаше как ядем, а когато вдигнахме чиниите си, за да ги оближем, избухна в смях.
— Човек ще си помисли, че съм ви уморила от глад.
Повлякохме се с пълни стомаси по тясното стълбище. Мама ни последва, стовари се върху леглото ни с тежка въздишка. Опъна се между двете ни, разсеяно започна да ни гали по косите с отпуснати замечтани пръсти.
— Мисля — започна тя, внимателно захапвайки крайчеца на палеца си, — че ще загубя този нокът. Но ще ми поникне нов. Мек и гладък като варено яйце.
— Мамо — рече внезапно Изи и я прегърна през шията, — повече ми харесва, когато сме си само трите. Може ли винаги да бъде така?
— Разбира се — съгласи се мама с прозявка. — Само трите.
Котката скочи при нас, донесе със себе си аромата отвън — на люляк, трева и миша кръв. Изви опашка, наточи нокти в одеялото, замърка в одобрителен екстаз. Притиснахме се още по-плътно към мама; дъхът на Изи беше захарен. Бяхме забравили да си измием зъбите, а скритите ни под завивката крака бяха обагрени в зелени петна от тревата. Мама се надвеси над нас, прегърна ни силно.
— Лека нощ, мои момиченца със забавни лица. — Устните й докоснаха страната ми.
Миришеше на тютюн „Олд Холбърн“ и гланц за устни „Заскрежена череша“. Когато целуна Изи, наподоби целувките на филмовите звезди, залепи плътно устни, завъртя глава наляво-надясно, проточи „мммм“. Изи се въртеше под завивките, задавена от смях.
— И аз искам — помолих, нетърпелива да дойде и моят ред.
Не мога да си спомня кога са ме целували за последно. Не мога да си представя някой да го прави отново. Освен той. Понякога си позволявам да се потопя в тази стара мечта. Прокарвам пръст по устните си. Те са сухи, напукани. Но въпреки това движението на пръстите ме е довело до откритие — усещането за докосване на кожа до кожа пробягва през тялото ми. Връзката между нервните окончания все още е налице. Удоволствието от допира предизвиква притеснително пробождане в слабините ми. Проследявам формата на устните си отново и отново, дъхът върху пръстите ми е топъл и влажен, фокусирам се върху усещането, затворила очи за по-добра концентрация и за да се изолирам от отделението.