Но при увисналата на пантите порта забавихме крачка, провлачихме крака, давайки си внезапно сметка за факта, че не сме поканени. Къщата изглеждаше запустяла. Мръсните прозорци отразяваха размазано облаците и небето.
— Да заобиколим отзад — предложи Изи, като си мислеше, също като мен, за пълничката усмихната майка на момчетата. Представяхме си, че винаги ще е в кухнята. Беше ни посрещнала топло, беше ни казала да й викаме Линда.
Кухненската врата зееше отворена, но когато надникнахме вътре, установихме, че стаята е празна. Никаква Линда с олющен лак, заобиколена от облаци цигарен дим. Никаква Джуди с дъвка между зъбите. Влязохме предпазливо. Малкото пространство беше задръстено. На стените бяха опрени въдици, на постелката пред вратата бяха струпани ботуши. Разнасяше се лека миризма на горещо олио и прегорял хляб, сякаш някой току-що беше привършил със закуската си. Нервно приближихме към масата. Стомахът ми се свиваше от лоши предчувствия и когато Изи внезапно ме сграбчи за ръката, нададох лек вик.
— Не мърдай — изсъска ми тя и наклони глава. — Виж!
Погледнах надолу и замръзнах на мястото си. В стаята се беше промъкнало дълго същество със заострена муцуна, треперещи ноздри и опашка, която се мяташе наляво-надясно. Когато ни чу или подуши, животното приклекна на задните си крака, а проблясващите му червени очи ни измериха съсредоточено. Устата му се отвори, разкривайки ред остри дребни зъби.
— Какво е това? — прошепна Изи.
— Не знам. Не мърдай. — Бях забелязала извитите нокти на създанието.
Отгоре се разнесе звук от стъпки, вик и трополенето на стъпала по стълбището. Джон влетя в стаята. Животното хукна през кухненския под, мускулите му се движеха под бялата козина.
— Затворете вратата! — извика Джон.
Но беше прекалено късно. Животното се беше стрелнало през двора, беше се промушило под оградата и бе погълнато от високата трева.
— По дяволите! — плесна се Джон по челото, а с другата си ръка силно удари по масата. — По дяволите! По дяволите!
— Какво има?
— Поровете на татко. Оставих резето вдигнато — намръщи се той. — Избягаха. Всичките. Мили Боже!
В кухнята влезе някакъв тийнейджър със силно пъпчиво лице. Беше облечен в син гащеризон, крачолите, на който бяха затъкнати в огромни гумени ботуши. Ед, по-големият брат на близнаците.
— За какво беше цялото пискане, момче?
— Поровете избягаха.
Ед трепна и поклати глава.
— По-добре да разчистим — той скоро ще се прибере.
— Къде е майка ти? — попита Изолта, хващайки се за облегалката на един стол; въпросът й не беше отправен конкретно към никого.
— Чисти една къща — кратко отвърна Ед. Отиде при мивката, разви кранчето с лакът, после пъхна ръце под водната струя.
В стаята влезе Майкъл. Отиде право при близнака си и го перна по ухото.
— Заспало лайно! — Погледът му беше бесен. — Сега ще трябва да изчезнем. Този път ще ни убие.
Джон не трепна, въпреки че забелязах как ухото му силно почервенява.
— Ами те? — кимна той към нас.
— Могат да седнат зад нас. — Майкъл ме дръпна за ръкава. — Идвате ли?
Двамата вдигнаха тръшнатите в прахоляка на градината колелета — два разнебитени чопъра — и ги подкараха встрани на пътя. Кацнахме на седалките, а момчетата караха прави. Аз бях на чопъра на Джон. Колелото се люлееше наляво-надясно при всяко последователно натискане на педалите. Не ми се щеше да обвивам ръце около кръста му. Но като ги отпуснех встрани, се олюлявах и колелото се накланяше, при което Джон започваше да ругае и кокалчетата на пръстите му, стиснали кормилото побеляваха. Така че задържах пръстите си върху извивката на ребрата му, усещайки момчешката му топлина през излъскания от носене акрилен пуловер и свиването на мускулите на гърба под допира ми.
Бързо подминахме фермата, църквата с нашето училище зад нея и завоя към селото. След като карахме известно време по неравната дига, стигнахме до една защитна кула — огромна кръгла крепост от тъмен камък, построена като наблюдателен пост по време на Наполеоновите войни. Тя се извисяваше празна и изоставена — масивен силует на фона на равнинния пейзаж.
Момчетата завлякоха колелетата под храсталаците, скриха ги в бодливите им дълбини, като нахвърляха трева и листа от репеи върху спиците.