Изолта намръщено си проправя път към стената с надеждата да се скрие. Попива ръкава си, наведена под странен ъгъл, за да използва подгъва на полата си, върху който да прехвърли част от влагата и миризмата на бира. Една служителка от агенция „Моделс Уан“ се клатушка край нея. Когато вижда Изолта, се спира.
— Хей, скъпа, как я караш?
— Добре. — Изолта е нащрек.
— Видя ли днешните новини? Принцеса Даяна на посещение при болни от СПИН. Тази жена е светица. Удивително. Докосваше един мъж, държеше му ръката. Бедничкият плачеше.
— О, пропуснала съм — отвръща Изолта. — Невероятна е, нали? Най-хубавото, което можеше да се случи на кралското семейство.
— Ето я Лола. Трябва да я поздравя. Приятно ми беше да си побъбрим, Изолта. Между другото — провиква се през рамо тя, — съжалявам за работата ти.
— Какво за нея? — блъфира Изолта.
Момичето прави гримаса.
— Така значи, а? — Допира пръст до устните си. — Няма да кажа на никого. Обещавам.
Значи целият свят знае. Трябва да намери Бен. Той никога няма да й прости, че е премълчала. Промъква се обратно през стената от тела. Този път не й правят път. Разнася се смях, развеселени викове, очи, които се плъзват към нея и обратно встрани. Паниката я блъсва в гърдите. Шумът и енергията на партито се събират в цветен облак, който се изтърколва извън полезрението й. Забелязва Бен; все още е с чернокожото момиче. Тя е модел. Изолта не може да се сети за името й. Наоколо се носи песента „Хувървил“ на „Крисчънс“. Някой я сръгва остро в ребрата; Изолта изохква, напряга се да не загуби Бен от поглед. Той потайно избърсва нос с горната част на показалеца си. От начина, по който накланя глава, от оживения му заговорнически маниер й става ясно, че в момента ще й е невъзможно да разговаря с него.
Паниката я завладява. Все едно е хванала треска. Усеща гъделичкането на потта. Затваря очи, отново ги отваря. Над многото глави я наблюдава Стиви, проточва врат, за да вижда над тълпата. Носи червена шапка. Очите му са присвити. Казва нещо на някого с крайчеца на устните си. Засмива се, оголил зъби, ноздрите му жестоко се разтварят. Изолта се извръща. Поема дълбоки глътки въздух и се отправя към изхода. Двойката японци са там, наклонили глава един към друг, потънали в сериозен разговор. Мрачно й кимат. Тя ги подминава и излиза в коридора, поема към асансьора.
Навън, сред нощния лек дъждец, си спомня, че ще трябва да върви цяла вечност, преди да й се удаде възможност да спре някое такси. Централната улица е на около десет минути оттук. Стиви знае. Прочете го по лицето му. Ще каже на Бен. Нищо не може да направи по въпроса. Отдалечава се, токчетата й потракват по мокрите тротоари, непрактичните обувки жулят глезените й.
Вече не принадлежи. Нито на партито, нито на списанието, нито на света на модата. Дори още преди да я уволнят беше започнала да се изплъзва от яркия свещен кръг на онзи живот. Ако трябва да е честна, това е нещо, което се беше случвало в продължение на седмици — връщащият се кошмар й е дал главозамайващото усещане, че нещо под краката й се пропуква. Беше загубила фокуса си в работата. Не спира да си спомня неща, които беше успявала да блокира от съзнанието си в продължение на години.
Изолта увива палтото около себе си. Усеща аромата на лято във въздуха, познатия пресен зелен полъх на окосена трева и полени. Дърветата са се разлистили. Под дърветата в парка са разцъфнали кръгове от лалета. Но острият хлад на вечерта я притиска, плъзва се под кожата й, кара я да трепери. Край нея профучават коли, изпращат мръсни пръски вода върху тротоара. Изолта прекосява един мост над релсите на метрото, чува забързаното влакче под краката си и забелязва група младежи, облегнати на една стена в ъгъла на улицата. Сърцето й ускорява ритъма си. Тя преглъща и притиска по-плътно чантата към страната си. Усеща, че я гледат. Едно от момчетата подвиква и останалите избухват в смях. Изолта се засрамва, че се е уплашила от няколко пъпчиви тийнейджъри. Но се ослушва дали няма да чуе внезапните им стъпки зад гърба си, предусеща издърпването на чантата й. След нея ли са? Кръвта, бучаща в главата й подобно на океан, заглушава почти всички останали звуци.