— Много хубаво. — Тя кимна, щом ни видя. — Дръж се прилично, Джуди, и гледай близначките да се приберат у дома без проблеми. Накарай някого от приятелите ти да ги закара до тях.
Дискотеката беше организирана в селското читалище. Извървяхме пътеката в мрака, птиците пееха, около главите ни кръжаха облаци мушици. Всичките миризми на провинцията бяха отстъпили пред парфюма на Джуди. Вдишвахме го дълбоко — подобно на обещание — упойващия аромат на „Рив Гош“.
Силната музика ни погълна. В едната страна на залата се мяркаха групи тайнствени тийнейджъри. Двете с Изолта следвахме Джуди по петите, покорни като прислужници, без да поглеждаме вляво или вдясно. Джуди направи голямо усилие да говори с нас, надвиквайки музиката, докато ровеше в чантата си за пари. Купи бира, смесена с лимонада, за трите. После ни остави и прекоси дансинга.
Не бяхме запознати с етикета в дискотеките. Разпознахме някои от децата от селото. Когато минавахме покрай тях, те се отдръпваха и ни измерваха с враждебни погледи. Джуди не се върна. Бавно отпивахме от напитките си, облизвахме последните капки от пластмасовите халби. Но когато свършихме, вече нямаше с какво да си убиваме времето. Така че седнахме, непохватни и изпълнени с колебания, върху дървените столове, подредени покрай залата, и започнахме да гледаме. Музиката бумтеше. „Бени и Джетс“. Имаше танци, момчетата и момичетата оформяха отделни групи, измерваха се с очи и говореха, скрили уста зад дланите си. Джуди беше в центъра на ятото от по-големи момичета, които ровеха из чантите си. Тя бавно въртеше бедра, тялото й се движеше безгрижно и свободно, но очите й бяха нащрек, фиксирани върху едно високо момче, което седеше на бара. Изглежда, ни бе забравила. В десет и половина музиката се смени и двойките се залюляха, партньорите се притискаха един към друг, краката им едва се помръдваха. Джуди се беше увесила на врата на високото момче, което гледаше над главата й, дъвчейки дъвка. Месестите му ръце бяха обхванали задника й.
— Искам да си вървя — опитах се да надвикам гласа на Робърта Флак. Гадеше ми се от бирата с лимонада и от предателството. Гледах гневно към Джуди. Тя седеше в скута на високото момче. — Тя каза, че ще се погрижи да се приберем у дома живи и здрави.
С куража на унижените прекосих дансинга, заобиколих люлеещите се двойки. Мекият блясък на диско глобуса разпръскваше листенца върху ръцете ми. Джуди и момчето се целуваха. Силно се изкашлях. Двамата останаха залепени един за друг със затворени очи. Изчаках. Езиците им се преплетоха, устните им започнаха да се изследват. По едно време момчето отвори едното си око.
— Да? — изръмжа.
Джуди примигна, придърпа надолу смачканите си дрехи, прикри бледия си корем. На шията си имаше гадна синина. Прошепна нещо в ухото на момчето и то се засмя, притисна я още по-плътно, дебелите му пръсти се плъзнаха под потника й с гол гръб. Отвратена се обърнах.
Навън, под една ярка лампа, стоеше група момчета с бирени бутилки в ръце. Около главите им кръжаха нощни пеперуди.
— Ой, близнета, тази вечер не съм си взел полагаемото се — извика ни едно от тях. — Искате ли да дойдете с мен зад колибата? — Последваха кискане и побутване.
— Не е ли малко кльощава?
Изохках и стиснах Изи за ръката. Тя отвърна на стисването. Закрачихме бързо по тъмната алея, широко отворили очи в тъмното. Музиката ни последва, но леко заглъхна. Нервно погледнахме назад. Жълтият потник на Изи блестеше. Чух стъпки, тежко дишане.
— Бягай! — изкрещях и хукнах в тъмното.
Но гласът на Майкъл ни повика.
Момчетата ни настигнаха, краката и ръцете им се огъваха под ярки ъгли.
— Останахте там вътре цяла вечност — отбеляза Майкъл. Едва виждахме очертанията му: сива форма под звездите, която приближаваше към нас. — Бас държа, че ти се натискаше с Уилям Гибънс. А ти — с Робърт Бор.
Чух как Изи го плясва по ръката. Остро, не закачливо.
Бях доволна, че е тъмно. Срамувах се от лъскавите лилави сенки върху клепачите ми и от късата пола. Думите „натискаше се“ увиснаха във въздуха.
— Беше досадно — казах.
Обонянието ми, изострено от тъмнината, беше доловило миризмата на Джон. Стоеше наблизо, пръстите ми можеха да го докоснат. Вдъхнах дълбоко топлината на мъх, острия мирис на живо дърво и счупени клонки. Миришеше на гората; и този аромат сякаш ме обгърна, погали ме с пръсти, леки като пера. Идеята за натискане ме изнервяше и караше устата ми да пресъхва. Изкикотих се задавено, после бързо потиснах смеха си и се замолих никой да не ме е чул.