Изи задъвка устни, посочи към леглото.
— Още е оправено. Не мисля, че мама е спала в него снощи.
Котката беше на гърба й, протягаше се максимално, устата й се отваряше в безразлична прозявка. Наоколо се носеше силна кисела миризма. Върху мръсния под лежаха зарязани тъжни купчини дрехи. Проверихме под леглото на мама, погледнахме зад дивана в дневната.
Изи уморено прекоси мократа поляна и отиде до бараката. Отвори вратата. Нямаше я и там. Бяхме оставили отпечатъци след себе си. Тя също би оставила такива. Във външната тоалетна паяците забързано се скриха в пукнатините между омазаните с катран греди. Вдишах вонята на химикали.
От почвата се надигаше мъгла. Увиваше се около глезените ни. От гората се процеждаха струйки вода. Валеше от дни. Проправихме си път сред гъстата орлова папрат, надничахме в мрака под високите дървета. Краката ми бяха прогизнали; крачолите на джинсите ми прилепваха за кожата ми, студени и тежки. Викахме името й. Един фазан излетя, разпръсквайки кафяви пера. Високите му писъци отекнаха в неподвижността и подгониха и другите птици. Над главите ни запляскаха криле.
Подръпнах Изи за ръкава. Забелязах, че веспата е изчезнала. Призля ми.
— Изоставила ни е — прошепнах.
Веднага, щом й се обадихме, леля Хети пристигна от Лондон в едно мини с два шпаньола на задната седалка. Изолта беше открила номера й в тефтера на мама. Сестра ми се опитваше да се държи като голяма.
— Мама я няма — беше произнесла високо в черната слушалка. — Можеш ли да дойдеш?
Опитваше се да се държи овладяно, но гласът й не звучеше естествено, беше някак задавен.
Хети беше тази, която се обади в полицията. Беше го направила от Лондон, преди да поеме към нас. Когато пристигна късно през нощта и влезе в къщата, като залиташе в тъмното, следвана от двата шпаньола, избухнах в сълзи, прегърнала удобната й форма, заровила лице в гънките на палтото й. Мислех, че ще доведе мама обратно при нас. Хети не беше давала подобни обещания; беше кротка и спокойна, изпрати ни да си легнем с топли грейки и чаши мляко. Вътрешно сигурно е била болна от тревога. Но не допусна да се досетим.
Някой вече беше забелязал паркираната на плажа веспа. Бреговата охрана беше предупредена след обаждането на леля ни в полицията. Вълните бяха изхвърлили някакво тяло на брега. Ден след изчезването на мама дойдоха полицаите.
— Мъртва е, скъпа. — Лицето на Хети се притискаше плътно към моето. Меката й напудрена кожа се намокри от сълзи. — Трябва да отида и да я видя… да я идентифицирам. Но съм сигурна, че е тя. Толкова съжалявам.
Почувствах как нещо се стяга около сърцето ми. Не можех да продумам. Протегнах ръка към Изи и тя мълчаливо я пое. Увесих се на живата топлина на пръстите на сестра ми. Полицаите в тъмни дрехи със сребърни копчета стояха на прага и говореха с ниски, сериозни гласове. Изи ме дръпна настрана и двете клекнахме зад кухненската врата.
— Дошли са да ни отведат — измърмори уплашено тя.
— Не се страхувайте. — Хети ни повика да излезем от скривалището си. — Никъде няма да ви отведат. Ще дойдете у дома с мен — добави тя, притискайки ни рязко към гърдите си. Озовахме се хванати между замръзналите планини на гърдите й, а твърдите кости на някакво странно бельо се забиха в страните ни.
Две седмици по-късно се озовахме натъпкани на задната седалка на минито, а кучетата с остри нокти пристъпваха по краката ни. Котката, затворена в картонена кутия, мяучеше тихо и гърлено. Колата беше пълна с куфарите ни и с дъха на кучета.
Оставихме къщата празна и заключена. Знаехме, че повече никога няма да я видим.
Валеше като из ведро. Чуваше се скрибуцането на чистачките по предното стъкло и съскането на гумите по лъскавото шосе. Хети се прегърби над волана. Отсрещните фарове осветиха косата й и образуваха ореол от светлина. Косата й беше къса и остра — не като копринените плитки на мама. Пръстите ми копнееха да се увият около бледите кичури на майка ни и да ги погалят.
Мислех за Джон. Не знаех дали ще го видя отново. Гърдите ме боляха, сякаш върху тях се беше стоварила някаква тежест, която ме премазваше. Притиснах лице към мускулестия врат и клепналите уши на едното куче, намокрих го със сълзите си.