— Искате ли да проверя апартамента, господине?
— Не, всичко е наред. Благодаря ви.
— Тогава лека нощ, господине.
— Лека нощ.
Вратата оттатък коридора се отвори. Каси отново погледна през шпионката. Човекът от охраната не се виждаше и Ернандес влизаше в стаята си. И изведнъж се обърна и подвикна:
— А, Мартин?
Дъхът й секна. „Какво е забелязал, какво съм пропуснала?“ Опита се бързо да си припомни припряното си напускане на стая 2014, но не се сети за нищо. Сведе очи към двете чанти в краката си и започна мислено да прехвърля списъка с инструментите си, но в този момент Ернандес заговори и тя долепи ухо до вратата.
— За малко да забравя. Утре си заминавам. Би ли почакал малко? Искам да ти дам нещо за това, че през последните няколко дни се грижи за мен.
— Не е необходимо, господин Ернандес — чу се гласът на Мартин съвсем близо до стаята на Каси. — Просто благодарете на господин Грималди. Той се стреми всичките ни гости да се чувстват в безопасност и освен това политиката на хотела не позволява да приемам…
— Кой ще разбере? Винсънт Грималди няма да научи нищо, освен ако ти не му кажеш. Почакай малко.
Чу се звук от затваряне на врата и Каси се върна на шпионката. Служителят от охраната стоеше в коридора и оглеждаше, сякаш се страхуваше, че някой — навярно споменатият Винсънт Грималди — може да види, че взима бакшиш. После се завъртя и впери очи право в шпионката, през която го наблюдаваше Каси. Тя се вцепени. Ако се отместеше, Мартин можеше да забележи промяната в светлината и да разбере, че някой го гледа.
Вратата зад гърба му се отвори и на прага се появи Ернандес.
— Би ли влязъл вътре да провериш нещо? — каза той. — Има някаква миризма.
Каси още по-плътно притисна око към шпионката и сви ръце в юмруци. Мартин последва дебелия мъж в апартамента и остави вратата отворена.
Ернандес и Мартин се скриха наляво и след няколко секунди пресякоха полезрението й на път за спалнята. Чу ги да разговарят и се долепи до касата, но не успя да разбере нищо. Върна се на шпионката и скоро Мартин отново се появи, следван от Ернандес. Когато се насочиха към вратата, думите им станаха по-ясни.
— Нали ароматизират стаите за пушачи — казваше човекът от охраната. — Използват доста силни препарати. Нали виждате, не можете да отворите прозорците. Така е във всички хотели в Лас Вегас. Има прекалено много самоубийци.
— Е, предполагам, че миризмата се е насложила. Тук съм вече трети ден. Изпуших вътре няколко пури.
Ернандес се засмя.
— Да, господине — отвърна Мартин. — Но ако ви е неприятно, ще проверя на рецепцията дали не могат да ви преместят в друг апартамент. Сигурен съм, че има свободни.
„Неееее!“ — мислено извика Каси. Но я спаси самият Ернандес.
— Не, няма нужда. Просто ще запаля една пура и ще видим коя миризма е по-силна.
Той пак се засмя и този път Мартин се присъедини към него.
— Добре, лека нощ, господине. Желая ви приятно пътуване утре.
— Разбира се, че ще е приятно. А, ето. Едва не забравих.
Ернандес протегна ръка и Мартин вдигна своята. Каси чу тракане на чипове. Трябваше да са много. През вратата ясно се разнесе благодарното възклицание на човека от охраната.
— Благодаря ви, господин Ернандес! Благодаря ви!
— Не, аз ти благодаря, Мартин. Пийни едно за мое здраве.
— С това ще пия много повече от едно!
Ернандес се засмя и затвори вратата, след като окачи на бравата табелката „НЕ ВЛИЗАЙТЕ“. Чу се превъртането на резето и металическото изщракване на втората ключалка. Тя спотаи дъх и няколко секунди остана неподвижна. Нищо не се случи. Работата й с ключалките беше останала незабелязана.
Каси се завъртя, облегна се на вратата и бавно се плъзна на пода. После свали ципа на черната чанта и извади приемника. Вдигна капака, разпъна антената и натисна бутона за камерата, скрита под детектора за дим.
На екрана се появи спалнята. Образът не бе ясен, защото единствената светлина проникваше през тесния процеп между завесите.
Тя зачака.
Вратата се отвори и лампата светна. Ернандес влезе в стаята. Носеше куфарчето. Каси се наведе към екрана и видя, че е заключено за китката му с белезници. Това я накара да потръпне от възбуда. Човекът на Лио знаеше кого да избере.
Той пушеше пура и изпускаше облаци дим към тавана, докато стоеше в средата на спалнята и се оглеждаше, но без да вдига очи към камерата. После мина под нея и влезе в нишата.
Каси превключи на камерата в гардероба и зачака. Екранът не беше съвсем тъмен. Светлината от стаята се процеждаше през процепите. След миг видя краката му и вратата се отвори. Тя натисна бутона за запис в случай, че Ернандес набере комбинацията на сейфа.