За последен път вдигна очи към вратата. Знаеше, че се е забавил. Зелената светлина вече ставаше червена.
— Както и да е, татко ти наистина иска да си в службата, за да…
Карч се изправи и протегна ръце над оградата.
— … можеш да извикаш „Изненада!“, когато дойде майка ти.
Той я хвана под мишниците и я повдигна. Знаеше, че е най-важно да я накара да запази тишина, докато вземе трийсетината метра до колата. После нямаше значение. Джак се обърна и бързо закрачи към линкълна.
— А мама? — боязливо попита детето.
— Шшт, шшт — отвърна той. — Не трябва да научи за това, миличка. Иначе няма да е изненада.
Стигна до автомобила, отвори задната врата и настани момиченцето вътре. После се метна зад волана. Беше успял. Потегли обратно по Лукаут Маунтин Роуд.
— На празника ще има ли танци? — попита Джоди.
Джак нагласи огледалото така, че да може да я наблюдава. В този момент се разнесе писък. Прозорците бяха вдигнати и източникът му не можеше да се определи. Той завъртя обратно огледалото и видя, че жената е на улицата на петдесетина метра зад тях. Гледаше след отдалечаващия се линкълн и притискаше с юмруци слепоочията си. Карч бързо натисна бутона на радиото.
После отново погледна в огледалото. Жената крещеше, но песента заглушаваше виковете й. Разказваше се за ангел, който шепнел в нечие ухо.
Той се замисли. Съмняваше се, че от това разстояние жената е успяла да види номера на колата, но трябваше да намери спокойно място, където да върне оригиналните.
Джак си спомни, че момиченцето му е задало въпрос, завъртя огледалото и погледна към него.
— Какво казваш?
— На тържеството за мама ще има ли танци?
— Естествено, малката, ще има много танци.
— Не съм малка.
— Да бе. Ама на кой му пука?
38
— Тук е полицията, какво обичате?
— Чуйте ме, имате ранен полицай. Ранен полицай!
Тя даде адреса на „Селма“ и обясни къде да открият Телма Кибъл. Освен това описа раната и каза да пратят линейка.
— В момента записвам информацията в компютъра. Как е името ви, моля?
— Просто пратете линейката.
Каси прекъсна връзката и незабавно натисна бутона за преизбиране. Отначало даваше заето, но после й отговориха.
— Тук е полицията, какво обичате?
В първия момент си помисли, че е същата телефонистка.
— Какво обичате?
— Не беше.
— Един мъж отвлича момиченце. Трябва да пратите някого.
— Какъв е адресът, госпожо?
Каси погледна часовника на таблото. Три и петнайсет. Знаеше наизуст разписанието на Джоди Шоу и че винаги я взимат от „Уъндърланд“ в три. Ако Карч още не я бе отвлякъл, щеше да го направи при къщата. Тя даде на телефонистката адреса на Лукаут Маунтин Роуд.
— Побързайте! Моля ви!
И отново изключи. На „Холиуд“ и „Лоръл Каниън“ хвана зелен светофар и продължи в каньона. Разбираше, че навярно е по-близо от патрулните коли. Трябваше да реши какво да прави, ако стигне първа.
Платното стана еднолентово и Каси изведнъж се оказа приклещена зад стар форд.
— Хайде! — извика тя и натисна клаксона. — Давай! Давай!
Мъжът в автомобила пред нея я гледаше в огледалото си. Каси му махна да отбие вдясно, но той просто й показа среден пръст и като че ли нарочно още повече намали скоростта. На следващия завой тя го изпревари — опасна маневра, която накара идващата отсреща кола рязко да свие настрани. Шофьорът й и мъжът от форда гневно надуха клаксоните си. Каси подаде ръка през прозореца и показа среден пръст. После настъпи газта.
Излезе на Лукаут Маунтин Роуд и продължи нагоре. Когато минаваше покрай „Уъндърланд“, видя, че в училищния двор все още има деца и улицата е претъпкана с паркирани автомобили. Не си направи труда да търси Джоди. Знаеше разписанието й. Или вече си беше вкъщи, или при Карч.
На последния завой преди дома на семейство Шоу сър-Цето й бясно затуптя. На улицата видя полицейска кола с включена лампа. Надяваше се, че е там заради нейното повикване, но инстинктът и подсказваше, че не е възможно. Откакто се бе обадила, бяха изтекли само три минути.
Когато наближи, Каси намали скоростта. На моравата до дъсчената ограда стояха двама полицаи, мъж и жена. И Линда Шоу. Лицето й беше толкова измъчено и зачервено, че Каси едва я позна. Линда Шоу — жената, отгледала детето й.
По бузите й се стичаха сълзи. Тя притискаше побелелите си юмруци към гърдите си. Полицайката се опитваше да я успокои, а колегата й говореше по радиостанцията си. Каси разбра, че е прекалено късно.
Тримата погледнаха към улицата и поршето — тътенът на двигателя беше привлякъл вниманието им.