41
Момиченцето седеше на задната седалка и зяпаше зашеметяващите светлини на главната улица.
— Къде сме? — попита то. — Нали каза, че ще ме заведеш при татко?
Карч завъртя огледалото и погледна детето. Джоди не можеше да откъсне очи от неоните. Пъстрите отражения играеха по лицето й.
— Почти стигнахме — отвърна той. — Съвсем скоро ще си при татко.
И се усмихна, макар да знаеше, че тя не може да схване шегата му.
Зави към „Клеопатра“ и последва знаците към паркинга зад комплекса. Влезе в западния гараж, както беше казал на Грималди. Намери свободно място на четвъртия етаж и после двамата с момиченцето слязоха долу по стълбището. Карч вървеше бързо и почти влачеше Джоди след себе си.
Вратата на аварийния изход, който водеше към асансьорите на „Юфрейтиз“, бе оставена открехната. По този път щеше да избегне всички камери в казиното. Не можеше да си позволи да го заснемат с детето. Когато влязоха, дръпна вратата и тя се заключи.
Във фоайето Джоди Шоу спря и се помъчи да отскубне ръката си от неговата. Това му напомни за безпомощното теглене на риба, закачена на рибарска кукичка. Той погледна детето.
— Къде е татко?
— Отиваме при него. Искаш ли да натиснеш бутона?
— Не, вече съм почти шестгодишна. Не съм на три.
— Е, добре тогава.
Джак натисна копчето, после се огледа, за да се увери, че никой не им обръща внимание, зарови пръсти в сандъчето с пясък и извади електронната карта, която му беше оставил Грималди. Вратата се отвори и Карч дръпна момиченцето в асансьора. Щом се скриха вътре, той Пусна дланта на детето и погледна нагоре към камерата в ъгъла. Нямаше как да разбере дали е изключена, както бе поискал.
Виждаше, че детето е объркано. Още малко и щеше да се разплаче.
Джак приклекна до него и се усмихна.
— Не се страхувай, миличка. След няколко часа всичко ще свърши.
— Искам при мама и татко.
— Съвсем скоро ще си при тях. Обещавам ти. Хей, показах ли ти този номер?
Той бръкна в джоба си за цигарите, извади една и безупречно изпълни номера с вкарването през ухото и изкарването през устата. После я запали и издуха дима над главата й.
— Това е фокус. Зная го от моя баща.
Карч се изправи.
— Или поне от човека, който си мислеше, че ми е баща.
Вратите се отвориха. Той изведе момиченцето в коридора и се насочи към първата стая вдясно. Отвори я с картата и детето се втурна вътре.
— Татко!
Джоди се огледа, после изтича през отворената двукрила врата в спалнята. Джак заключи, хвърли картата върху масичката под огледалото в антрето и последва момичето. Джоди стоеше облегната на леглото.
— Къде е татко?
— Трябва малко да го почакаме.
Тя се завъртя и обвинително го погледна.
— Ти ми каза, че е тук.
— Не се безпокой. Ще дойде. Просто трябва да го почакаме. Ще се обадя по телефона и ще се опитам да го открия. А ти ще стоиш тук. Можеш да си легнеш и да поспиш или да погледаш телевизия. Както искаш. Има специален канал за анимация. Защо не го включиш?
Той кимна и се усмихна, но Джоди продължаваше да се мръщи. Търпението му се изчерпваше. Следващата му стъпка щеше да е да я завърже и да я остави със запушена уста в банята. Реши да опита още веднъж преди да прибегне до такива крайни мерки.
— Гладна ли си? Ще поръчам да ни донесат нещо. Мамка му, аз лично умирам от глад. Какво ще кажеш за една хубава сочна пържола?
— Отврат. И говориш мръсни приказки.
— Да, да. Добре, няма да поръчвам пържола. Какво ти се яде?
— Спагети.
— Спагети ли? Сигурна ли си? Тук има страхотни готвачи. Убедена ли си, че искаш спагети?
— Спагети.
— Добре, добре, спагети. Ти погледай телевизия, пък аз ще ида да поръчам спагетите.
Той взе дистанционното управление и включи телевизора. После й подаде управлението и тръгна да излиза. На прага спря, върна се, извади кабела на телефона и взе апарата със себе си. Джоди мълчаливо го следеше. И точно когато той затваряше вратата, извика:
— И кока-кола.
Джак се зачуди дали е достатъчно голяма, за да й позволяват да пие кола. Всъщност нямаше значение.
— Добре, ще поръчам и кола.
Карч уви телефонния кабел около бравите на двукрилата врата. Съмняваше се, че детето ще се опита да избяга, но трябваше да вземе всички предпазни мерки. После отиде при малкото бюро и набра номера на Грималди. Директорът отговори незабавно.