— Този човек наруши златното правило на банкера — отбеляза директорът. — Отсега нататък ще му е трудно да си отвори и банкова сметка.
Уилям се оправи от изгарянето по-бързо, отколкото очакваше Флорентина, и след няколко дни се върна в училище с белег, който беше толкова малък, че не можеше дори да впечатли приятелите му. През първите дни след инцидента Анабел извръщаше очи всеки път, когато видеше ръката на брат си, и изглеждаше наистина разкаяна.
— Мислиш ли, че ще ми прости някога? — попита тя майка си.
— Разбира се, скъпа. Уилям е също като баща си — още на сутринта е забравил всяка кавга.
Флорентина сметна, че е време да направи обиколка на хотелите „Барон“ в Европа. Екипът й изработи подробен маршрут, включващ Рим, Париж, Мадрид, Лисабон, Берлин, Амстердам, Стокхолм, Лондон и дори Варшава. Докато пътуваха към летището, тя сподели с Ричард, че се чувства още по-сигурна да остави управлението на веригата на Джордж. Той се съгласи и й напомни, че никога не са били разделени за повече от три седмици, откакто се познават.
— Ще го преживееш, скъпи.
— Ще ми липсваш, Джеси.
— Хайде, не ставай толкова сантиментален. Знаеш, че трябва да работя цял живот, за да осигуря мястото на съпруга си начело на управителния съвет на една нюйоркска банка.
— Обичам те — каза Ричард.
— И аз те обичам — отвърна Флорентина. — Но въпреки това ми дължиш петнадесет милиона и петдесет и шест долара.
— Тези петдесет и шест пък откъде изникнаха?
— От времето в Сан Франциско. Така и не ми върна онези петдесет и шест долара, които ти заех, преди да се оженим.
— Нали каза, че били зестра!
— Не, ти го каза. Аз казах, че е заем. Мисля, че ще послушам съвета на Джордж за това как да си прибера парите веднага щом се върна. Предполагам, че петнадесет процента за петгодишен период е разумно условие, господин Каин, което означава, че към днешна дата ми дължите около четиристотин долара. — Тя се наведе и го целуна за довиждане.
Шофьорът откара Ричард обратно в Ню Йорк. Веднага щом влезе в кабинета си, той звънна на „Картие“ в Лондон, даде ясни указания за онова, което му трябва, и добави, че му е нужно след осемнадесет дни.
Беше дошло време да приготви годишния доклад за състоянието на банката. Африканската история го подлудяваше. Без нея „Лестър“ щеше да излезе на много добра печалба — дотук бяха мечтите му да подобри постиженията на Джейк Томас още първата година. Сега акционерите щяха да помнят единствено голямата загуба в сравнение с миналата година.
Следеше с интерес подробната програма на Флорентина и се грижеше да се засичат по телефона най-малкото по веднъж във всяка столица. Тя изглеждаше доволна от повечето, което бе видяла, и макар и да имаше някоя и друга идея за промени, трябваше да признае, че европейските директори движат доста добре хотелите на Стария континент. Всички допълнителни разходи бяха причинени от собствените й изисквания за по-високи стандарти в архитектурата. Когато се обади от Париж, Ричард й предаде новината, че Уилям е спечелил наградата на класа по математика и че вече е сигурен, че ще го приемат в „Сейнт Пол“. А след инцидента с врелия чай Анабел бе станала по-съвестна ученичка и дори бе успяла да се измъкне от последното място в класа. За Флорентина това бяха най-добрите новини, които би могла да чуе.
— Къде е следващата ти спирка? — попита Ричард.
— В Лондон — отвърна тя.
— Страхотно. Имам чувството, че един познат ще поиска да ти се обади, като пристигнеш — засмя се той. Вечерта си легна, чувствайки се значително по-добре в сравнение с последните дни.
Флорентина се обади много по-рано, отколкото бе очаквал. Към шест сутринта Ричард спеше блажено и сънуваше как двамата с генерал Абаньо са застанали на дуел един срещу друг. Ричард натисна спусъка и куршумът излетя от цевта. В същия миг телефонът звънна, той се събуди и вдигна слушалката, очаквайки да чуе последните думи на генерала.
— Обичам те.
— Какво?
— Обичам те.
— Джеси, знаеш ли кое време е?
— Дванайсет без нещо.
— В Ню Йорк е шест без осем.
— Само исках да ти кажа колко ми харесва диамантената брошка.
Ричард се усмихна.
— Ще я сложа за обяда със сър Колин и лейди Дъдли. Всеки момент ще дойдат да ме откарат до „Мирабел“, така че трябва да ти кажа дочуване. Ще говорим утре, не днес.