— Ти си луда.
— Между другото, не зная дали за теб представлява интерес, но тук в обедните новини някакъв журналист съобщи, че някой си генерал Абаньо бил убит при контрапреврат в някаква централноафриканска държавица и утре сваленият крал щял да се върне в родината си.
— Какво?!
— Тъкмо в момента тече интервю с краля, така че повтарям дословно: „Моето правителство смята да изплати всички дългове, които сме натрупали към западните си приятели“.
— Какво?! — отново повтори Ричард.
— Изглежда доста свестен тип, а короната определено му отива. Лягайте си, господин Каин. Приятни сънища.
Докато Ричард подскачаше в леглото си като малко дете, на вратата на Флорентина се почука и сър Колин и лейди Дъдли влязоха в апартамента й.
— Готова ли сте, млада лейди? — попита сър Колин.
— Разбира се — отвърна Флорентина.
— Изглеждате много доволна. Несъмнено реставрацията на крал Еробо е причина да разцъфнете като роза.
— Сър Колин, добре информиран човек като вас знае, че причината не е в това — каза Флорентина и хвърли поглед към картичката на масата пред себе си. На нея пишеше:
Надявам се да приемете това като гаранция, докато успея да си върна заема от петдесет и шест долара плюс лихвите.
— Каква красива брошка имате — отбеляза лейди Дъдли.
— Изобразява магаренце, нали? Има ли някакво скрито значение?
— Определено, лейди Дъдли. Означава, че подаряващият смята отново да гласува за Никсън.
— В такъв случай ще трябва да му отговорите с копчета за риза във формата на слончета — каза сър Колин.
— Знаете ли, Ричард се оказа прав — в никакъв случай не подценявай британците — каза Флорентина.
След обяда Флорентина се обади в училището на мис Тредголд и секретарката я свърза с учителската стая. Оказа се, че мис Тредголд няма нужда да бъде информирана за починалия генерал Абаньо — тя проявяваше голям интерес към всичко свързано с Уилям и Анабел. След това Флорентина посети „Сотби“ и помоли да разговаря с някой от шефовете на отдела.
— Могат да минат много години преди подобна вещ да се появи на търг, госпожо Каин — обясни й експертът.
— Разбирам — отговори Флорентина. — Но въпреки това ви моля да ме уведомите, когато настъпи подобен момент.
— Разбира се, госпожо — каза експертът и си записа името и адреса й.
Когато след три седмици се завърна в Ню Йорк, Флорентина се зае да осъществи промените, които бе намислила по време на европейската обиколка. Към края на 1972 година с помощта на нейната енергия, мъдростта на Джордж и гения на Джани ди Феранти успя да излезе на значителна печалба. А тъй като крал Еробо удържа на думата си, Ричард също декларира значителни приходи.
Вечерта след годишното събрание на акционерите Ричард, Флорентина и Джордж се събраха на празнична вечеря. Макар че официално се бе оттеглил от поста си на шестдесет и четвъртия си рожден ден, Джордж продължаваше да се появява в кабинета си всяка сутрин в осем часа. Бяха нужни само двадесет и четири часа, за да могат всички служители на верига „Барон“ да разберат, че наименованието „прощално празненство“ е неточно. Флорентина започна да разбира колко самотен се чувства Джордж, след като бе изгубил повечето от връстниците си, сред които и най-близкия си приятел — баща й. Нито веднъж не му предложи да намали темпото — знаеше, че е безсмислено — и особено много се радваше, когато Джордж взимаше Уилям и Анабел и ги извеждаше някъде на разходка. И двете деца му викаха „дядо“, с което неизменно го просълзяваха и си гарантираха по един голям сладолед.
Флорентина си мислеше, че знае колко много е сторил Джордж за фирмата, но истината пролича едва след като пенсионирането му вече не можеше да се отложи. Джордж почина в мир, докато спеше, през октомври 1972 година. В завещанието си пишеше, че оставя цялото си имущество на Полския Червен кръст, и молеше в една кратка бележка Ричард да се погрижи за изпълнението на последната му воля.
Ричард изпълни всичките му заръки и двамата с Флорентина отидоха до Варшава, за да се срещнат с президента на Полския Червен кръст и да обсъдят най-добрия начин за използване на дарението. Когато се върнаха в Ню Йорк, Флорентина разпрати директива до управителите на всички хотели, според която Президентският апартамент се прекръстваше на „Апартамент «Джордж Новак»“.