— За мен е удоволствие, госпожо Каин. Искам да ви благодаря за позицията ви към моите събратя от Юга. Няма да забравим, че вие поведохте нашата борба за равностойно заплащане и че всички хотели в страната трябваше да ви последват. Надявам се да имам шанса да гласувам за вас.
— Благодаря — пак каза Флорентина и се усмихна.
Едуард я отведе до терминала и я изпрати до вратата за заминаващи.
— Благодаря, че дойде, Флорентина. Моля те да ме уведомиш какво си решила. — Той замълча за момент. — Ако решиш, че не можеш да продължиш, ще те разбера.
Целуна я леко по бузата и си тръгна.
По време на обратния полет Флорентина седеше и си мислеше за случилото се и за това колко неподготвена се бе появила на срещата. Искаше й се баща й да можеше да присъства в залата и да я види с очите си.
Стюардесата я попита дали желае нещо за пиене.
— Не, благодаря ви.
— Мога ли да направя нещо друго за вас, госпожо Каин?
Флорентина я погледна, изненадана, че младото момиче знае името й.
— Работих в един от вашите хотели.
— Къде?
— В Детройт. Винаги са били предпочитаният избор за стюардесите. Ако Америка се управляваше, както се управляват хотелите ви, нямаше да сме в сегашното положение — каза момичето и продължи по пътеката.
Флорентина прелисти броя на „Нюзуик“. Под голямото заглавие „Докъде се простира «Уотъргейт»?“ се мъдреха снимките на Ерлихман, Халдеман и Дийн. Тя ги погледа известно време, след което затвори списанието. На корицата имаше снимка на Ричард Никсън. Текстът под нея гласеше: „Кога президентът е научил?“.
Пристигна на Шестдесет и четвърта улица малко след полунощ. Ричард седеше в червеното кресло до камината. Стана да я посрещне.
— Е, помолиха ли те да се кандидатираш за президент на Съединените щати?
— Не. Но как ти се струва конгресдама Каин?
На следващия ден звънна на Едуард и му каза:
— Съгласна съм да запишете името ми като кандидат на Демократическата партия за Конгреса.
— Благодаря ти. Трябва да се опитам да изразя мислите си по-пълно, но засега — благодаря ти.
— Едуард, мога ли да знам кого щяхте да издигнете, ако бях отказала?
— Натискаха мен. Но им казах, че имам предвид по-добър кандидат. И съм сигурен, че този път ще се вслушваш в съвети, дори ако станеш президент.
— Така и не успях в училище.
— Аз успях, но сега отново ти служа.
— Откъде да започна, треньоре?
— Предварителните избори са през март, така че по-добре си запази всички уикенди отсега до есента.
— Вече съм го направила, започвайки от този. Коя беше младата жена от Радклиф, която ме спря на изхода и говореше за Кенеди?
— Джанет Браун. Въпреки възрастта си е сред най-уважаваните дейци в градския отдел по хуманитарните въпроси.
— Имаш ли телефонния й номер?
През седмицата Флорентина уведоми управителния съвет за решението си. Ричард бе назначен за съпредседател на компанията и избраха двама нови директори.
Флорентина се обади на Джанет Браун и й предложи работа като своя помощничка. За нейна радост, Джанет веднага прие. След това тя добави две нови секретарки към екипа си, които да отговарят само за политическата работа. Накрая се обади в „Барон“ в Чикаго и се разпореди да оставят тридесет и осмия етаж свободен с предупреждението, че ще й е нужен на разположение най-малко една година.
— Приемаме нещата сериозно, а? — подхвърли Ричард вечерта.
— Да. Ще трябва здравата да се потрудя, за да станеш Пръв джентълмен.
26.
— Очакваш ли силна опозиция?
— Нищо особено — каза Едуард. — Може да има един-двама кандидати, но тъй като комитетът е изцяло зад теб, единствените сериозни противници ще са републиканците.
— Знаем ли кой е най-вероятният им кандидат?
— Още не. Според шпионите ми основните кандидати са двама — Рей Бък, който явно е изборът на предишния лидер, и Стюарт Лайъл, който беше в градския съвет през последните осем години. Двамата провеждат добри кампании, но това не е непосредственият ни проблем. Остава ни съвсем малко време и трябва да се съсредоточим върху Демократическата партия.