— Колко хора според теб ще гласуват на предварителните избори?
— Не знам със сигурност. Мога само да кажа, че има приблизително сто и петдесет хиляди регистрирани демократи и че гласуват обикновено между четиридесет и пет и петдесет процента. Така че можем да говорим за около седемдесет-осемдесет хиляди души.
Едуард разгъна голяма карта на Чикаго.
— Границите на избирателните райони са отбелязани с червено и минават от Чикаго авеню на юг до Еванстън на север и от Рейвънсуд на юг и Западната магистрала на запад до езерото на изток.
— Няма голяма промяна от времето на Хенри Осбърн, така че бързо ще си припомня нещата — каза Флорентина.
— Дано, защото главната ни задача е да накараме колкото се може повече демократи в района да те познават от пресата, рекламите, телевизията и публичните изяви. Всеки път, когато отворят вестниците си, включат радиото или гледат телевизия, Флорентина Каин да се оказва до тях. Избирателите трябва да имат чувството, че си навсякъде, и да вярват, че се интересуваш единствено от тях. Всъщност не може да има никакво по-важно мероприятие в Чикаго отсега до деветнайсети март, на което да си позволиш да не присъстваш по един или друг начин.
— Става — каза Флорентина. — Вече установих щабквартирата си в „Барон“. За щастие, баща ми е бил така предвидлив да го построи в сърцето на района. Смятам да прекарвам уикендите там, а всеки друг свободен ден — у дома със семейството си. Е, откъде да започна?
— Свикал съм пресконференция за следващия понеделник в щаба на Демократическата партия. Кратка реч, въпроси и отговори, след което ще ги почерпим с кафе, така че да можеш да се срещнеш лично с ключовите фигури. И тъй като ти харесва да мислиш в движение, това ще ти се понрави.
— Някакъв конкретен съвет?
— Не, бъди просто себе си.
— Гледай да не съжаляваш после.
Преценката на Едуард се оказа вярна. След кратката встъпителна реч на Флорентина въпросите не закъсняха — бързи и многобройни. Едуард полугласно й съобщаваше имената на журналистите.
Първият бе Майк Ройко от чикагския „Дейли Нюз“.
— Мислите ли, че е уместно една милионерка от Ню Йорк да се кандидатира в Девети избирателен район?
— Във връзка с това — каза Флорентина и се изправи, за да отговаря на въпросите, — трябва да заявя, че не съм нюйоркска милионерка. Родена съм в болница „Сейнт Люк“ и съм израснала на Риг стрийт. Баща ми, който е пристигнал в тази страна само с дрехите на гърба си, основа веригата „Барон“ точно тук, в Девети избирателен район. Вярвам, че трябва да правим всичко възможно, та всеки пристигнал тук имигрант — независимо дали от Полша, или от Виетнам — да има възможността да постигне същите резултати като баща ми.
Едуард посочи друг журналист.
— Смятате ли, че стремящите се към обществена служба жени са в неизгодно положение?
— Може би би трябвало да отговоря утвърдително на ограничен или зле информиран човек, но не и на интелигентния избирател, за когото належащите проблеми са по-важни от предразсъдъците. Ако на връщане към дома ви попаднете в автомобилна катастрофа, ще се замислите ли, ако докторът ви е жена? Надявам се в близко бъдеще въпросът за пола да стане точно толкова безпредметен, колкото въпросът за вероизповеданието. Днес ни се струва, че преди цял век хората питаха Джон Кенеди дали според него президентската институция трябва да се промени, защото е католик. Днес ми прави впечатление, че подобен въпрос никога не е повдиган във връзка с Теди Кенеди. Жените вече играят водещи роли в други страни. Голда Меир в Израел и Индира Ганди в Индия са само два примера. Смятам, че е тъжно, че в страна с население двеста и тридесет милиона души сред стоте сенатори няма нито една жена, а в Конгреса те са само шестнадесет от общо четиристотин тридесет и четиримата представители.
— Как се чувства съпругът ви от факта, че вие сте мъжът в семейството? — обади се без покана един от журналистите.
Разнесе се смях и Флорентина изчака отново да настъпи пълна тишина.
— Той е достатъчно интелигентен и преуспял, за да си задава подобни жалки въпроси.
— Каква е позицията ви по аферата „Уотъргейт“?
— Тъжен епизод от американския политически живот, който се надявам да остане завинаги в миналото, но никога да не се забравя.
— Смятате ли, че президентът Никсън трябва да подаде оставка?