Едуард избра представител, който да уговори с директора на щаба на Брукс подробностите около мястото и времето на дебата.
Двете страни се съгласиха да се срещнат във вторника преди предварителните избори; дебатът щеше да се проведе в еврейския център „Бърнард Хоровиц“ на улица „Тухай“. Когато от местния филиал на Си Би Ес се съгласиха да отразят дебата, и двамата кандидати разбраха, че изходът от изборите по всяка вероятност ще зависи от представянето им. Флорентина отдели няколко дни в подготвяне на речта си и отговаряне на въпросите, с които я засипваха Едуард, Джанет и Ричард. Неволно си спомни за мис Тредголд и подготовката за стипендията „Улсън“.
Във вечерта на дебата залата на центъра беше претъпкана. Имаше много правостоящи и седнали по первазите на прозорците. Ричард долетя от Ню Йорк специално за случая и двамата с Флорентина пристигнаха половин час преди уреченото време. Тя мина през станалия вече обичаен ритуал на гримьорната, докато Ричард успее да си намери място на първия ред.
Когато излезе на подиума и зае мястото си, бе посрещната с гръмко ръкопляскане. Ралф Брукс пристигна секунди по-късно и присъстващите го поздравиха по абсолютно същия начин. Той отметна перчема си с добре заучен жест и тръгна към мястото си. Очите на всички жени бяха приковани в него — включително и очите на Флорентина. Председателят на конгресния комитет на Демократическата партия в Девети избирателен район ги поздрави с добре дошли, след което ги дръпна настрана и им обясни процедурата — встъпителна реч, отговори на задавани въпроси и заключителни изказвания. Двамата кимнаха; председателят просто повтаряше онова, което представителите им бяха уговорили преди дни. След това той извади от джоба си половиндоларова монета и Флорентина видя главата на Джон Кенеди. Председателят подхвърли монетата и тя избра тура. Кенеди я погледна отново.
— Ще говоря втора — без никакво колебание каза тя.
Без нито дума повече двамата се върнаха на подиума. Флорентина седна отдясно на Едуард, а Ралф Брукс зае мястото от лявата му страна. Точно в осем председателят удари звънеца и обяви началото на срещата.
— Господин Брукс ще говори пръв, след което думата има госпожа Каин. След това можете да задавате въпроси.
Ралф Брукс се изправи и Флорентина го погледна. Беше висок и красив. Трябваше да признае — ако някой режисьор си търсеше подходящ кандидат за ролята на президента, Ралф Брукс неминуемо би я спечелил. Още щом произнесе първите си думи, тя разбра, че няма да й се налага да пътува извън Чикаго, за да търси по-силен опонент. Брукс бе спокоен и самоуверен, а речта му — произнесена професионално, без ни най-малкото запъване.
— Дами и господа, другари демократи — започна той. — Днес заставам пред вас като ваш съгражданин, направил кариерата си тук, в Чикаго. Прадядо ми е роден в този град и в продължение на четири поколения фамилията Брукс се е занимавала със защита на закона в офисите на улица „Ласал“, винаги готова да служи с всичките си сили и възможности на съгражданите си. Днес издигам кандидатурата си за ваш кандидат за Конгреса с вярата, че народните представители винаги трябва да са от мястото, където са корените им. Не разполагам с огромните финансови средства на своя опонент, но затова пък съм посветил на този окръг сили и способности, които вярвам, че са по-важни от богатството.
Последва буря от аплодисменти, но Флорентина забеляза, че не всички го приветстват.
— От няколко години се опитвам да защитавам в съда вашите интереси по въпросите за ограничаването на престъпността, жилищните проблеми, обществения транспорт и здравеопазването. Сега търся възможност да изразя вашите интереси в Камарата на представителите на Съединените щати.
Флорентина слушаше с внимание всяка перфектно произнесена фраза и не се изненада, че когато Брукс седна на мястото си, аплодисментите бяха дълги и оглушителни. Едуард стана и направи кратко представяне на Флорентина. Когато приключи, тя се изправи — и изпита непреодолимото желание да избяга. Ричард й се усмихна от първия ред и това върна увереността й.
— Баща ми пристигнал в Америка преди повече от петдесет години — започна тя, — като беглец първо от германците, а след това и от руснаците. Изучил се в Ню Йорк и дошъл в Чикаго, където основал хотелската верига, начело на която имам честта да бъда — и това станало точно тук, в Девети избирателен район. Хотелска верига, която днес дава работа на двадесет и седем хиляди души във всеки американски щат. Когато баща ми бе в разцвета на кариерата си, той я загърби и отиде да се сражава отново с германците и се върна в Америка с медал за храброст. Аз съм родена в този град и училището ми се намира само на километър от тази зала. И благодарение на полученото в Чикаго образование успях да постъпя в колеж. Сега се връщам с желанието да представлявам хората, които правят американската мечта нещо възможно.