Флорентина завърши без никакъв проблем първи клас — представи се повече от добре в групата и единствено ръстът й издаваше, че е с една година по-малка.
Авел бе прекалено зает да изгражда своята нова империя, за да си задава въпроси за социалното си положение или за проблемите, с които би могла да се сблъска мис Тредголд. Хотелската верига вървеше сигурно и обещаващо и целта на Авел бе да върне заема на благодетеля си до 1938 година. Всъщност предвиждаше печалба от двеста и петдесет хиляди долара, независимо от мащабната строителна програма.
Истинските му грижи не бяха свързани с детската градина и хотелите — те бяха на осем хиляди километра, в любимата му родина. Най-лошите му страхове се сбъднаха на 1 септември 1939 година, когато Хитлер нахлу в Полша, а два дни по-късно Англия обяви война на Германия. След избухването на новата война Авел започна да мисли дали да не прехвърли управлението на хотелите на Джордж — който се оказа надежден заместник — и да отиде в Англия, за да постъпи в полската Армия Крайова. Но Джордж и Зофя успяха в крайна сметка да го разубедят и той насочи вниманието си към увеличаването на печалбата си и изпращането на помощи за британския Червен кръст, като същевременно лобираше пред политиците от Демократическата партия за влизането на Щатите във войната на страната на Англия.
Една сутрин Флорентина го чу да казва:
— ФДР има нужда от всеки приятел.
Към последното тримесечие на 1939 година Авел с помощта на един малък заем от Първа градска банка на Чикаго стана стопроцентов собственик на акциите на верига „Барон“. Предвиди в годишния отчет печалба от половин милион долара за 1940 година.
Франклин Д. Рузвелт (онзи с червените очи и мъхнатата кафява козина) рядко се отделяше от Флорентина дори когато тя мина във втори клас. Мис Тредголд бе на мнение, че може би е дошло времето да започнат да оставят ФДР вкъщи. При други обстоятелства тя би настоявала — може би щяха да се пролеят малко сълзи и въпросът щеше да се реши; въпреки това обаче тя сметна, че е по-добре да остави детето да върви по своя път. Това решение се оказа една от малкото грешки, които бе допускала.
Всеки понеделник момчетата в Латинското училище учеха френски заедно с момичетата при мадмоазел Метине. За всички освен за Флорентина това бе първата болезнена среща с чуждия език. Докато класът повтаряше в хор след мадмоазел думички като boucher, boulanger и epicier, Флорентина — повече от скука, отколкото от показна храброст — започна да разговаря с ФДР на френски. Съседът й по чин — високо и доста мързеливо момче, казваше се Едуард Уинчестър и очевидно не бе в състояние да схване разликата между le и la, се наведе към нея и й каза да не се фука. Флорентина се изчерви.
— Просто се опитвах да обясня на ФДР разликата между мъжки и женски род.
— Така ли? Ей сега ще ти покажа le difference, мадмоазел Всезнайкова — каза Едуард и в пристъп на ярост грабна ФДР и с цялата сила, на която бе способен, откъсна едната му лапа.
Флорентина бе така смаяна, че не помръдна дори когато Едуард изсипа мастилницата върху главата на мечето.
Мадмоазел Метине, която никога не бе одобрявала събирането на момчета и момичета в един клас, се втурна към тях, но вече бе късно. Тъмносин от главата до петите, ФДР седеше на пода в центъра на малък кръг от пълнежа на откъснатата си лапа. Флорентина гушна любимия си приятел и сълзите й разредиха разлятото мастило. Мадмоазел Метине поведе Едуард в кабинета на директора и заръча на останалите да стоят тихо, докато не се върне.
Флорентина пълзеше по пода и безнадеждно се мъчеше да закрепи откъснатата лапа към тялото на ФДР. Едно русо момиче, което никога не бе харесвала, се наведе и изсъска:
— Така ти се пада, тъпа полякиня такава.
Всички се разкискаха и някои започнаха да викат: „Тъпа полякиня, тъпа полякиня!“. Флорентина стискаше ФДР и се молеше мадмоазел Метине да се върне по-скоро.
Сякаш бяха изминали часове, когато учителката по френски най-сетне се появи. Едуард вървеше подире й и се правеше на посърнал. Подигравките спряха в мига, когато мадмоазел влезе, но Флорентина не успя да събере сили дори да вдигне поглед. Във възцарилата се неестествена тишина Едуард отиде до нея и й се извини с глас, който бе колкото висок, толкова и неискрен. След това се върна на мястото си и се ухили на съучениците си.
Когато мис Тредголд взе възпитаницата си от училище, не можеше да не забележи, че лицето на момичето е зачервено от плач и че то ходи оклюмало, хванало измацания със синьо ФДР за здравата лапа. Измъкна цялата истина от Флорентина още преди да се приберат у дома. След това я почерпи с любимия й хамбургер и със сладолед — храна, която по принцип не одобряваше — и я сложи да си легне рано с надеждата, че детето ще заспи бързо. След един час безплодни усилия с четката и сапуна мис Тредголд се видя принудена да се признае за победена. Когато сложи мократа животинка до Флорентина, изпод завивките се разнесе тънко гласче: