— Да не си забравила за вечерята на „Еъроспейс“?
— Не съм, но тя е другата седмица.
— Ако погледнеш календара си, че видиш, че е днес и че трябва да си там след двадесет минути — каза Джанет. — И не забравяй, че те очакват петстотин души.
Флорентина се извини на колегата си, бързо излезе от залата и изтича към гаража. Караше по улиците на Вашингтон със скорост далеч над допустимата. Остави колата на паркинга и влезе през страничния вход на „Мейфлауър“. Беше закъсняла с няколко минути и мислите й бяха съвсем разпилени, когато видя очакващия я във фоайето Дон Шорт, облечен в тясно вечерно сако. Изведнъж се сети, че не бе имала време да се преоблече. Надяваше се, че роклята й не изглежда прекалено небрежна.
— Наели сме отделна зала — каза той и я поведе към асансьора.
— Не предполагах, че в „Мейфлауър“ има банкетна зала за петстотин души — каза тя, когато вратата на асансьора се затвори.
— Хубава шега — разсмя се Дон Шорт и въведе гостенката си в помещение, което, ако беше претъпкано, щеше да побере не повече от двадесет души. Запозна я с всички присъстващи, което отне само секунди — гостите бяха едва четиринадесет.
По време на вечерята Флорентина слушаше помпозните приказки на Шорт за триумфалните постижения на „Еъроспейс“. По едно време й се струваше, че няма да издържи и ще избухне. В края на вечерята Дон стана от мястото си, почука с лъжица по една празна чаша и произнесе надута и абсолютно измислена реч за близката си приятелка Флорентина Каин. Аплодисментите бяха толкова силни, колкото можеше да се очаква от четиринадесет души. Флорентина кратко благодари и успя да се измъкне малко преди единадесет. Поне бе благодарна, че в „Мейфлауър“ кухнята се оказа на ниво.
Дон Шорт я изпрати до паркинга и докато Флорентина се качваше в колата си, й подаде плик.
— Съжалявам, че дойдоха толкова малко хора, но поне всички изпратиха своите петдесет долара — ухили се той и затвори вратата.
След като се върна в „Барон“, Флорентина скъса плика и видя съдържанието му — чек за двадесет и четири хиляди и триста долара, платими на приносителя.
На следващата сутрин разказа на Бил Пиърсън цялата история и му подаде плика.
— Това — каза той и размаха чека — ще извади сума ти кирливи ризи на показ. — След което се усмихна и заключи чека в бюрото си.
Флорентина се прибра за уикенда с чувството, че е изиграла своята част от спектакъла доста добре. Дори Ричард я поздрави.
— Макар че и на нас нямаше да ни се отразят зле — добави той.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че печалбите на „Барон“ тази година ще паднат.
— Господи, това пък защо?
— Серия от финансови решения на президента Картър, които засягат хотелите, но пък за сметка на това, колкото и да е иронично, подкрепят банката. Инфлацията е петнадесет процента, а основният лихвен процент — шестнадесет. Страхувам се, че повечето компании ще открият, че телефонните разговори са по-евтини, и ще отрежат разходите за командировки. Затова броят на празните стаи расте и се налага да вдигаме цените — а това дава още един повод на фирмите да ограничат деловите пътувания. Цените на храната скочиха направо до небето, а заплатите растат заедно с инфлацията.
— Всички останали хотели би трябвало да са изправени пред същия проблем.
— Да, но миналогодишното решение да се преместят офисите на компанията от нюйоркския „Барон“ се оказа доста по-скъпо, отколкото очаквах. Парк авеню 405 може и да е добър адрес, но с парите за него можехме да построим два хотела на юг.
— Но това решение освободи три етажа в хотела, което пък ни позволи да отворим нови банкетни зали.
— И въпреки това хотелът излезе с печалба едва два милиона, а се намира на земя на стойност четиридесет милиона.
— Но в центъра на Ню Йорк трябва да има „Барон“. Не можеш да решиш да продадеш най-престижния от хотелите ни.
— Стига да не носи загуби.
— Но нашата репутация…
— Баща ти никога не е бил сантиментален към репутацията, когато на другата страна на везните е печалбата.
— И какво ще правим?
— Ще натоваря „Маккинси и компания“ да направят пълна оценка на цялата верига. Ще ни предоставят предварителен отчет след три месеца, а цялото оценяване ще завърши за една година. Вече говорих с господин Майкъл Хоган от „Маккинси“ — той се нае с работата.