— Не мислиш ли, че наемането на най-добрите консултанти в Ню Йорк не струва още повече?
— Да, скъпо е, но не бих се изненадал, ако се окаже, че сме спестили значителна сума в дългосрочен план. Не бива да забравяме, че съвременните хотели по света обслужват съвсем различен тип клиенти от онези, за които са строени хотелите на баща ти. Искам да съм сигурен, че не пропускаме нещо съвсем очебийно.
— Старшите изпълнителни директори не могат ли да помогнат с нещо?
— Когато „Маккинси“ се заели с „Блумингдейл“, препоръчали на магазина да смени местата на седемнадесет щанда — каза Ричард. — Може и да ти се стори нищо работа, но на следващата година печалбата скочила с двадесет и един процента, а никой от управата на магазина не предполагал, че са необходими промени. Може би и ние гледаме проблема, без да можем да го видим.
— По дяволите, чувствам се като в безтегловност.
— Не се безпокой, Джеси, няма да се предприеме нито стъпка без пълното ти одобрение.
— А как се оправя банката?
— Смешното е, че „Лестър“ печели от кредити и потребителски заеми повече от всякога от времето на Депресията. Решението ми да инвестирам в злато, след като Картър спечели изборите, се оказа идеално. Ако Картър спечели отново, ще купя още злато. А ако в Белия дом се настани Рейгън, ще започна да продавам още същия ден. Но не се безпокой. Докато печелиш своите петдесет и седем хиляди и петстотин годишно в Конгреса, ще спя спокойно — все ще имаме по нещо за черни дни. Между другото, каза ли на Едуард за Дон Шорт и онези двадесет и четири хиляди?
— Двадесет и четири хиляди и триста. Не, не съм разговаряла с него от няколко дни, а и когато се чуем, той се интересува само от управлението на хотелски вериги.
— На годишното събрание ще го поканя да стане член на управителния съвет на „Лестър“. Така че следващата му тема ще са банките.
— Явно скоро ще дирижира целия оркестър — каза Флорентина.
— Точно това смятам да прави, когато стана Пръв джентълмен.
Когато се върна във Вашингтон, Флорентина с изненада откри, че от Бил Пиърсън няма никакви новини. Секретарката му каза, че провеждал кампанията си в Калифорния, и това й напомни, че до изборите остава съвсем малко време. Джанет не пропусна да отбележи, че по-голямата част от законодателната власт дреме, и я посъветва да прекарва повече време в Чикаго.
В четвъртък Бил Пиърсън й звънна от Калифорния и я уведоми, че е разговарял с лидера на републиканците и с председателя на подкомисията по отбраната и двамата били единодушни, че раздухването на въпроса точно преди изборите може да причини повече неприятности от желаното. Помоли я да не декларира дарението, защото това ще попречи на разследването.
Флорентина категорично възрази и дори започна да обмисля дали сама да не повдигне въпроса пред комисията, но когато звънна на Едуард, той се обяви против подобно решение с довода, че в канцеларията на организатора със сигурност има повече информация за корупция от тази, която му е дала тя, и че може да излезе, сякаш се опитва да работи зад гърба му. Флорентина се съгласи с неохота да изчака да минат изборите.
По някакъв начин (не без постоянните напомняния на Джанет) успя да увеличи броя на гласуванията си над осемдесет процента до края на сесията, но това стана с цената на отхвърляне на всички покани извън Вашингтон. Подозираше, че това е много повече от съветите на Джанет да остава по-дълго зад бюрото си. Когато Конгресът бе закрит, Флорентина се върна в Чикаго, за да се подготви за следващите избори.
По време на кампанията с изненада откри, че прекарва все повече време в щабквартирата на Демократическата партия на Рандълф стрийт. Макар че първата година на Картър не оправда очакванията на гласоподавателите, всички знаеха, че местните републиканци трудно биха убедили когото и да било да се изправи срещу конкурент като Флорентина. За да й намира работа, екипът при всяка възможност я пращаше да говори в подкрепа на други кандидати от Демократическата партия в щата.
Накрая Стюарт Лайъл отново се съгласи да издигне кандидатурата си, но преди това даде ясно да се разбере, че няма намерение да обикаля денонощно района и да харчи собствените си пари. Партията му не бе особено във възторг, когато в един частен разговор (напълно забравил, че преди изборите няма нищо частно) Лайъл заяви: „Между Каин и кмета Дейли има една-единствена разлика — Каин е честна“.