Флорентина вдигна ръка.
— Госпожа Каин.
— Господин председател, нямам специални предпочитания между „Боинг“ и „Гръмън“, но в никакъв случай не бих подкрепила офертата на „Еъроспейс“.
Дон Шорт пребледня.
— Можете ли да обясните на комисията причините за подобна позиция срещу „Еъроспейс“, госпожо Каин?
— Разбира се, господин председател. Позицията ми е базирана на личен опит. Преди няколко седмици служител на „Еъроспейс“ дойде при мен в канцеларията ми, за да ми обясни защо точно неговата компания трябва да получи договора. След това се опита да ме подкупи с чек за двадесет и четири хиляди и триста долара в замяна на моя глас на това обсъждане. Този човек в момента се намира в помещението и несъмнено ще трябва да отговаря за действията си пред съда.
Когато председателят най-сетне успя да въдвори ред, Флорентина обясни системата на тържествените вечери и посочи Дон Шорт като човека, дал й парите. Потърси го с поглед, но той вече бе изчезнал. След това тя продължи разказа си, но не спомена името на Бил Пиърсън. Все още смяташе, че въпросът е вътрешнопартиен, но когато завърши, не можеше да не забележи, че други двама членове на комисията са пребледнели също като Дон Шорт преди малко.
— Предвид сериозното изявление на колегата възнамерявам да отложа вземането на решение по въпроса, докато не се проведе пълно разследване — обяви председателят Лий.
Флорентина благодари и незабавно тръгна към кабинета си. Репортерите се нахвърлиха върху нея с въпроси, но тя не отговори на нито един.
Вечерта разговаря по телефона с Ричард и той я предупреди, че следващите няколко дни може и да не са от най-приятните.
— Но защо, Ричард? Просто казах истината.
— Зная. Но сега в комисията има хора, които се борят за живота си, и в техните очи ти си враг. Така че можеш да забравиш за правилата на честната игра.
Когато на следващата сутрин отвори вестниците, тя разбра какво точно е имал предвид Ричард.
„Конгресдама Каин обвинява «Еъроспейс» в даване на подкуп“ — крещеше едно заглавие. „Лобист на компания твърди, че член на Конгреса е взел пари като дарение за предизборната си кампания“ — гласеше друго. След като видя, че повечето вестници предават приблизително една и съща история, Флорентина скочи от леглото, бързо се облече и без да закуси, тръгна направо към Капитолия. В кабинета си изчете подробно статиите — всички без изключение искаха да знаят къде са изчезнали въпросните двадесет и четири хиляди и триста долара.
— Аз също — каза на глас Флорентина. Заглавието в чикагския „Сън-Таймс“ беше убийствено: „Представителката Каин обвинява космическа компания в даване на подкуп след осребряването на чека“. Вярно, но подвеждащо.
Ричард й се обади да й каже, че вече е тръгнал от Ню Йорк, и я посъветва да не дава никакви изявления пред пресата, докато не разговаря с него. Така и така нямаше да има възможност да се сблъска с репортери — ФБР изпрати двама старши агенти, които да я разпитат в десет сутринта.
Флорентина даде пълни показания в присъствието на Едуард и лидера на мнозинството. Хората от ФБР я помолиха да не споменава пред пресата Бил Пиърсън, докато не приключат собственото си разследване. Тя отново се съгласи с неохота.
През деня някои от членовете на Камарата се обадиха, за да я поздравят. Други гледаха да стоят настрана.
В уводната си статия „Чикаго Трибюн“ искаше да знае къде са изчезнали въпросните двадесет и четири хиляди и триста долара. Авторите на статията заявяваха, че тяхно неприятно задължение е да напомнят на читателите, че през 1962 година бащата на конгресдама Каин е бил разследван и осъден от чикагския съд за подкуп на държавен служител. Флорентина почти чуваше как Ралф Брукс се обажда от офиса си и нарежда да го запознаят с всички подробности по случая.
Едуард й помогна да запази спокойствие, а Ричард долиташе всяка вечер от Ню Йорк, за да прекарва нощта с нея. Минаха три дни и три нощи, вестниците продължаваха да раздухват историята, а накрая изявление направи и самият Ралф Брукс от канцеларията на щатския прокурор: „Колкото и да се възхищавам на госпожа Каин и да вярвам в нейната невинност, с оглед на обстоятелствата бих я посъветвал да се оттегли от Конгреса, докато разследването на ФБР не завърши“. Думите му само укрепиха решимостта на Флорентина да не отстъпва нито крачка, особено след като Марк Чадуик й се обади и й каза да не се предава. Беше само въпрос на време виновникът да си получи заслуженото.