На четвъртия ден отново нямаше никакви новини от ФБР и Флорентина се чувстваше на дъното, когато се обади репортер от „Вашингтон Поуст“.
— Госпожо Каин, мога ли да ви попитам какво е мнението ви за изявлението на конгресмена Бюканан във връзка с „Еърогейт“?
— И той ли се е обърнал срещу мен? — тихо попита тя.
— Не бих казал — отвърна гласът. — Ще ви прочета думите му. Цитирам: „Познавам представителката Каин от почти пет години като труден противник. В много отношения може да ме докара до истинско отчаяние, но, както казваме ние в Тенеси, трябва да преплуваш цялата река, за да намериш по-честен човек. Ако не може да се има доверие на госпожа Каин, тогава не познавам нито един честен човек и в двете камари на Конгреса“.
След минута Флорентина звънна на Боб Бюканан.
— Сега ще си помислиш, че старостта ме е размекнала — изръмжа той. — Ти повлече крак в камарата, обаче аз ще го отрежа.
За първи път от дни Флорентина се разсмя.
Студеният декемврийски вятър виеше покрай източната част на фасадата на Капитолия. Флорентина се връщаше сама към „Лонгуърт“ след последното гласуване за деня. Вестникарчето на ъгъла крещеше заглавията на вечерните вестници. Тя не можеше да схване думите — нещо, някой, арестуван. Изтича към момчето, затърси монета в джобовете си, но намери само двадесетдоларова банкнота.
— Не мога да ви върна — каза вестникарчето.
— Няма значение — отвърна му Флорентина, грабна вестника и бързо прочете водещата новина.
После я препрочете, но по-бавно.
— „Бившият конгресмен Бил Пиърсън — зачете на глас Флорентина, сякаш искаше да се увери, че вестникарчето ще я чуе, — бе арестуван от ФБР във Фресно, Калифорния, във връзка със скандала «Еърогейт». В багажника на новия му форд бяха открити над седемнадесет хиляди долара в брой. Пиърсън бил отведен в най-близкото полицейско управление, разпитан и по-късно обвинен в кражба в особено големи размери, както и в три по-дребни престъпления. Намиращата се с него млада жена е обвинена в съучастничество.“
Флорентина заподскача в снега, а момчето побърза да прибере двайсетте долара на сигурно място и изтича да продава вестниците си на другия ъгъл. Бяха го предупредили за ненормалниците от Капитолия.
— Моите поздравления, госпожо Каин. — Оберкелнерът на „Жокей Клуб“ бе първият, коментирал събитието тази вечер. Ричард бе долетял от Ню Йорк, за да я заведе на празнична вечеря по случая. Докато вървяха към облицования с дъбова ламперия салон, няколко политици и хора от висшето общество на Вашингтон се приближиха да изразят радостта си, че истината е излязла наяве. Флорентина им отвръщаше с типичната вашингтонска усмивка, която вече бе започнала да усвоява след петте години в политиката.
На следващия ден чикагските „Трибюн“ и „Сън-Таймс“ излязоха с гръмки хвалби за своята представителка, успяла да запази спокойствие и здрав разум в момент на криза. Флорентина се усмихна иронично, решена да запази собственото си мнение за в бъдеще. Подозрително липсваха каквито и да било коментари от канцеларията на Ралф Брукс. Едуард й изпрати огромен букет, а Уилям пусна телеграма от Харвард: „Ще се видим довечера, освен ако не си жената от Фресно и не си задържана за разпит“. Анабел се прибра очевидно без да подозира за проблемите на майка си, и обяви, че е приета в Радклиф. По-късно директорката на „Мадейра“ сподели с Флорентина, че приемането й е било на косъм, въпреки че госпожа Каин също е учила в Харвард и по-точно — именно в Радклиф. Флорентина се изненада, че репутацията й е стигнала дотам, че е в състояние да повлияе на бъдещето на дъщеря й, без дори да си мръдне пръста, и сподели със съпруга си облекчението, че дъщеря им най-сетне е улегнала.
Ричард я попита кой предмет си е избрала за основен.
— Психология и социални отношения — отвърна Анабел без колебание.
— Психологията и социалните отношения не са истински предмети, а просто повод да говориш за себе си в продължение на три години — заяви Ричард.
Уилям, който вече бе второкурсник в Харвард, кимна мъдро в знак на съгласие, а по-късно попита стареца си дали ще е склонен да му отпуска по петстотин долара на семестър.