Два месеца по-късно се разглеждаше поправката в закона за здравеопазването, забраняваща абортите, Флорентина взе думата за първи път след скандала „Еърогейт“. Когато стана от мястото си, бе посрещната с аплодисменти и от двете страни. Флорентина изнесе убедителна реч в защита на живота на майката пред този на нероденото дете и напомни на Конгреса, че в него има само осемнадесет други представители, способни да забременеят. Боб Бюканан моментално скочи от мястото си и нарече уважаемата дама от Чикаго типичен пример на скудоумие. Следващата й стъпка, заяви той, щяла да е призив да не се обсъжда и космическата програма от хора, които не са обиколили Луната поне веднъж — а в двете камари, посочи Бюканан, има само един човек, който е успял да го направи.
След няколко дни Дон Шорт и неговите двадесет и четири хиляди и триста долара изглеждаха далечно минало и Флорентина се върна към нормалния трескав работен график. Придвижи се още две крачки напред в Бюджетната комисия и когато оглеждаше хората около масата, вече се чувстваше като ветеран.
30.
Когато Флорентина се върна в Чикаго, демократите открито изразяваха страховете си, че присъствието на Джими Картър в Белия дом съвсем не помага на каузата им. Отдавна бяха отминали дните, когато титулярят можеше да е сигурен, че ще се върне за втори път в Овалния кабинет и ще вземе със себе си онези свои съпартийци, които се стремят към по-маловажни постове. Ричард не пропусна да отбележи, че Айзенхауер е последният президент, изкарал два пълни мандата.
Републиканците също започнаха да надуват мускули и след обявяването, че Джери Форд няма да се кандидатира отново, като техни главни претенденти на сцената се появиха Джордж Буш и Роналд Рейгън. В кулоарите на Конгреса открито се предлагаше срещу кандидатурата на Картър да се изправи Едуард Кенеди.
Флорентина продължи ежедневната си работа в Камарата на представителите и избягваше да се свързва с който и да било лагер, макар че беше ухажвана от двамата организатори на кампаниите и получаваше по-често от обичайното покани за Белия дом. Въпреки това не зае ясно становище, тъй като не бе убедена, че който и да е от кандидатите е готов да поведе партията към изборната победа през 1980 година.
Докато останалите представители се грижеха за предизборните си кампании, Флорентина упражни натиск върху президента да предприеме по-твърда линия в отношенията със страните от Варшавския договор и да настоява за по-твърд курс на НАТО; опитите й обаче сякаш оставаха напразни. Когато Джими Картър заяви пред сащисаната публика, че е изненадан, че руснаците могат да отстъпят от думите си, Флорентина в пристъп на отчаяние сподели с Джанет, че всеки поляк в Чикаго би могъл да го убеди в това.
Окончателният й разрив с президента настъпи, когато така наречените студенти нахлуха в американското посолство в Техеран на 4 ноември 1979 г. и задържаха петдесет и трима американски граждани като заложници. Президентът не направи нищо освен да произнася речи тип „родени отново“ и да казва, че ръцете му са вързани. Флорентина бомбардираше Белия дом с всички възможни средства и настояваше президентът да защити Америка. Когато той най-накрая разреши спасителната операция, тя се провали и доведе до още по-голям срив на репутацията на Съединените щати пред останалия свят.
По време на обсъждането на отбраната в Камарата малко след тази позорна случка, Флорентина се отклони от записките си и импровизира:
— Как е възможно страна, притежаваща енергичността, гения и дръзновението да прати човек на Луната, да не е в състояние да приземи успешно три хеликоптера в пустинята? — За миг бе забравила, че дебатите вече се записват от телевизията, и трите канала излъчиха думите й във вечерните новини.
Нямаше нужда да напомня на Ричард мъдростта на Джордж Новак, когато бе настоял да не подновява заема за иранския шах. А когато руснаците нахлуха в Афганистан, Ричард отмени ваканцията, която бяха планирали да прекарат в Москва по време на Олимпийските игри.
През юли републиканците избраха в Детройт Роналд Рейгън и Джордж Буш като кандидати за поста президент и вицепрезидент. Няколко седмици по-късно демократите се събраха в Ню Йорк и отново потвърдиха кандидатурата на Джими Картър, но с по-малко ентусиазъм дори в сравнение с посрещането на кандидатурата на Алдай Стивънсън. Когато победителят Картър влезе в „Медисън Скуеър Гардън“, дори балоните отказаха да се откачат от покрива.