Флорентина се опита да продължи работата си в един Конгрес, който не бе сигурен дори какво ще е следващото мнозинство. Все така се занимаваше с поправките към законопроекта за отбраната и за ограничаването на бюрокрацията. С приближаването на изборите започна да се страхува, че дори борбата за собственото й място ще бъде доста тежка — на мястото на Стюарт Лайъл републиканците издигнаха кандидатурата на младия и ентусиазиран рекламен директор Тед Симънс.
Джанет не преставаше да я натиска и Флорентина успя отново да вдигне броя на гласуванията си на около осемдесет процента, като през последните шест месеца преди изборите приемаше покани за изяви единствено от Вашингтон или Илинойс.
Картър и Рейгън сякаш се бяха заселили в Чикаго — непрекъснато се появяваха в Илинойс, като две кукувици в един часовник. Социологическите проучвания твърдяха, че все още не може да се каже кой ще е победителят. Флорентина не бе убедена в това чак докато не гледа телевизионния дебат, състоял се пред публика от поне сто милиона американци. На следващия ден Боб Бюканан й каза, че макар и да не е спечелил дебата, Рейгън не го е и загубил. И че за човек, който се опитва да измести настоящия обитател на Белия дом, това е повече от достатъчно.
С приближаването на изборния ден въпросът със заложниците стана основен. Повечето американци започнаха да се съмняват, че Картър е в състояние да реши проблема. Поддръжници спираха Флорентина по улиците на Чикаго и й казваха, че ще гласуват отново за нея, но за нищо на света не биха подкрепили Картър за втори мандат. Ричард сподели, че идеално разбира чувствата им, и предрече, че Рейгън ще спечели с лекота. Флорентина прие сериозно мнението му и през последните седмици от кампанията си работеше така, сякаш е никому неизвестен кандидат, опитващ се да пробие за първи път. Усилията й бяха възпрепятствани дори от ужасните дъждовни бури в Чикаго, които заливаха улиците на града чак до деня на изборите.
Когато бе преброена и последната бюлетина, дори тя се изненада от огромната изборна победа на Рейгън, която доведе до мнозинство на републиканците в Сената и за малко не промени съотношението на силите в Камарата на представителите.
Флорентина бе върната в Конгреса, но мнозинството й се бе стопило до двадесет и пет хиляди гласа. Тя отлетя за Вашингтон притеснена, но не и победена, няколко часа преди заложниците да бъдат освободени.
Новият президент повдигна духа на нацията с встъпителната си реч. Облеченият в полуофициален костюм Ричард не престана да се усмихва през цялото време и гръмко изръкопляска на едно място, което повтори на жена си няколко години по-късно.
„Непрекъснато чуваме за разни заинтересовани групи, но нашата истинска грижа трябва да е онази от тях, която бе пренебрегвана твърде дълго. Тя не познава административни граници и пресича етнически и расови различия и партийни пристрастия. Тя е съставена от мъжете и жените, които произвеждат нашата храна, патрулират по улиците, работят в мините и заводите, учат децата ни, грижат се за домовете ни и ни лекуват, когато се разболеем. Професионалисти, индустриалци, собственици на магазинчета, чиновници, таксиметрови шофьори и тираджии. С две думи, това сме ние, народът, онази порода, наречена американци.“
След като речта му бе приета с бурен ентусиазъм, президентът махна с ръка на хората пред подиума и се обърна, за да слезе.
Двама агенти от Тайните служби го съпроводиха през шпалира от почетни стражи.
Щом стигнаха до края на стълбите, господин Рейгън и Първата дама се качиха в голяма лимузина, като очевидно не показваха намерение да повтарят примера на семейство Картър и да тръгнат пеш по Конститюшън авеню към новия си дом. Щом колата потегли, един от агентите включи микрофона си.
— Камшика се връща при Короната — бяха единствените му думи. След това той вдигна бинокъла си и проследи лимузината по целия й път до портите на Белия дом.
Когато през януари 1981 година се върна в Конгреса, Флорентина попадна в един различен Вашингтон. Републиканците вече нямаха нужда да просят за подкрепа за всяко свое действие, тъй като избраните представители много добре знаеха, че цялата страна настоява за промени. Флорентина с готовност се зае с предизвикателството да изучи програмата на Рейгън, която бе предложил на парламента, и с радост подкрепи редица части от нея.