Беше толкова затрупана с работа около поправките към бюджета на Рейгън и отбранителната програма, че Джанет трябваше да й посочи една дописка в „Чикаго Трибюн“, която можеше да я изкара от Камарата на представителите.
„Днес сутринта сенаторът Никълс от Илинойс обяви, че няма да се кандидатира за изборите на Сенат през 1982 г.“
Флорентина седеше зад бюрото си и попиваше значението на съобщението, когато се обади главният редактор на „Чикаго Сън-Таймс“ и я попита дали смята да участва в надпреварата за Сената през 1982 година. Тя си даде сметка, че за пресата е съвсем естествено да спекулира относно кандидатурата й след три и половина мандата в Камарата на представителите.
— Май не беше много отдавна, когато уважаемото ви списание предлагаше да си подам оставката — подразни го тя.
— Един английски премиер веднъж каза, че една седмица е ужасно много време в политиката. Каква е позицията ти, Флорентина?
— Изобщо не съм се замисляла — разсмя се тя.
— Това е единственото твърдение, на което никой няма да повярва, така че със сигурност няма да го отпечатам. Пробвай отново.
— Защо ме натискаш толкова, щом имам половин година за размисъл?
— Не си ли чула?
— Какво да съм чула?
— Тази сутрин имаше пресконференция в Градския съвет и щатският прокурор издигна кандидатурата си.
„Ралф Брукс се кандидатира за Сената“ — съобщаваха заглавията от следобедните издания на щатските вестници. Много журналисти споменаваха в колонките си, че Флорентина все още не е взела решение дали да се изправи срещу щатския прокурор. Снимките на господин и госпожа Брукс отново я погледнаха от страниците. „Този проклетник изглежда все по-добре и по-добре“, изръмжа Флорентина наум.
Едуард се обади от Ню Йорк дай каже, че според него би трябвало да участва в изборите, но я посъветва да изчака, докато пропагандната машина на Брукс се изчерпи.
— Можеш дори да нагласиш нещата така, сякаш приемаш предизвикателството под натиска на общественото мнение.
— Кого ще подкрепят твърдите демократи?
— Моята преценка е шейсет към четирийсет в твоя полза, но вече ми е трудно да давам прогнози, тъй като не съм в комитета. Не забравяй, че до предварителните избори има повече от година. Не е нужно да се втурваш с рогата напред, особено сега, след като Брукс предприе първия ход. Можеш да изчакаш удобен момент.
— Защо мислиш, че подрани толкова много с кандидатурата си?
— Сигурно се опитва да те изплаши. Може би смята, че ще те задържи до 1984 година.
— Идеята не е лоша.
— Не, не съм съгласен. Не забравяй какво стана с Джон Кълвър в Айова. Реши да изчака по-удобен момент, когато опозицията е отслабнала, и първият му помощник се кандидатира вместо него и спечели мястото.
— Ще си помисля и ще ти кажа.
Всъщност през следващите няколко седмици Флорентина почти не мислеше за друго — знаеше, че ако успее да победи Брукс, с него ще е свършено веднъж завинаги. Не се съмняваше, че амбициите му все още насочени към едно място, намиращо се на около шестнадесет пресечки от Сената. По съвет на Джанет тя започна да приема всяка по-важна покана да държи реч в щата и загърби почти всички други работи.
— Така ще имаш възможност да разбереш каква е хавата — каза Джанет.
— Продължавай да се заяждаш, Джанет.
— Няма проблем. Нали затова ми плащаш.
Почти половин година Флорентина летеше до Чикаго по два пъти седмично и броят на гласуванията й в Конгреса се срина и сега едва надвишаваха шестдесет процента. Ралф Брукс имаше предимството да не живее във Вашингтон по четири дни седмично, нито пък работата му в съда се измерваше с проценти. На всичкото отгоре кметът на Чикаго Джейн Бърн едва бе преполовила мандата си. Имаше хора, които смятаха, че една жена от Илинойс в политиката е повече от достатъчна. Все пак, след като обиколи по-голямата част от щата, Флорентина се увери, че Едуард е прав — шансът й да победи Ралф Брукс наистина възлизаше на 60 към 40. Всъщност тя вярваше, че победата над Брукс ще е по-трудна от избирането й в Сената, тъй като по традиция междинните избори бяха винаги против обитателя на Белия дом.
Един ден от работния си календар посвети изцяло на срещата на ветераните от Виетнам. Те бяха избрали да проведат празненството си в Чикаго и бяха поканили сенатора от Тексас Джон Тауър и Флорентина да произнесат главните речи. Щатската преса побърза да посочи уважението, с което външните хора се отнасяха към любимката на Илинойс. По-нататък вестниците съобщаваха, че фактът, че ветераните са я събрали с председателя на сенатската комисия по отбраната, е сам по себе си изключително високо признание.