В Камарата Флорентина работеше на пълна пара. Успя успешно да прокара поправката „Добрия самарянин“ към Закона за опазване на околната среда, която правеше по-гъвкаво отпускането на средства за компаниите, които наистина правеха опити да намалят замърсяванията. Дори Боб Бюканан подкрепи „Добрия самарянин“.
Докато стояха облегнати на перилата и чакаха да чуят имената си за гласуването на последната точка от поправката, той сподели, че очаквал от нея да се кандидатира за Сената.
— Казваш го само защото искаш да се разкарам оттук.
Той се засмя.
— Признавам, това е сериозен довод. Но не мисля, че е редно да оставаш повече тук, щом ти е писано да живееш в Белия дом.
Флорентина го изгледа поразена. Той дори не се обърна към нея — погледът му продължи да се рее из претъпканата зала.
— Не се съмнявам, че ще стигнеш дотам. Но благодаря на Бог, че няма да съм жив да видя с очите си встъпването ти в длъжност — продължи той, преди да пусне гласа си за поправката на Флорентина.
Всеки път, когато отиваше в Чикаго, Флорентина избягваше въпроса за кандидатурата си за Сената, макар че очевидно всички си го задаваха. Едуард посочи, че сегашната й кандидатура може да се окаже последната й възможност за следващите двадесет години — Ралф Брукс бе само на четиридесет и четири и влезеше ли в Сената, изместването му оттам ставаше на практика невъзможно.
Флорентина и Ричард прекараха уикенда в Кейп Код. В събота вечерта към тях се присъедини и Едуард.
До късно през нощта тримата обсъждаха всяка алтернатива за Флорентина, както и последиците за хотелската верига, ако Едуард се заемеше с предизборната й кампания. Когато най-накрая си легнаха, не бяха стигнали до никакво решение.
Международната зала на хотел „Конрад Хилтън“ бе препълнена от две хиляди души. Единствените жени наоколо бяха сервитьорките. Ричард дойде заедно с Флорентина в Чикаго и сега седеше до сенатора Тауър. Когато стана да произнесе речта си, Флорентина трепереше. Започна, като увери ветераните, че винаги ще бъде за една силна Америка, продължи с гордостта, която бе изпитала от награждаването на баща й с Бронзова звезда от президента Труман, както и за още по-голямата гордост от тях, че са служили на Америка в нейната първа непопулярна война. Ветераните започнаха да подсвирват и да тропат по масите в знак на одобрение. Тя им напомни за причастността си към ракетната система М-Х и твърдата си позиция, че американците трябва да живеят, без да се страхуват от никого, в това число и от Съветите.
— Искам Москва да разбере — каза тя, — че в Конгреса може и да има мъже, които са готови да направят компромиси с позицията на Америка, но жената пред вас не е сред тях. — Последваха нови овации. — Сегашната изолационистка политика, към която се придържа президентът Рейгън, няма да помогне за преодоляването на кризата в Полша, нито в следващата страна, която ще бъде нападната от Русия. Ще дойде момент, в който ще трябва да заемем твърда позиция. Не можем да си позволим да чакаме, докато руснаците се настанят на канадската граница.
Дори сенаторът Тауър показа одобрението си на тези думи. След като изчака залата да утихне, Флорентина продължи:
— Избрах тази вечер, когато съм заобиколена от хора, на които се възхищава всеки американец, да заявя, че докато има мъже и жени, готови да служат на родината си подобно на вас, се надявам да продължа да служа на обществения живот на нашата велика страна. Ето защо възнамерявам да издигна името си като кандидат за Сената.
Малцина чуха думата „Сенат“, защото в залата се отприщи истински пандемониум. Всички, които можеха да станат, станаха, а останалите тропаха силно по масите. Флорентина завърши обръщението си с думите:
— Радея за Америка, която не се страхува от ничие нападение. И същевременно се моля вие да сте последните ветерани, от която е имала нужда страната ни.
Когато си седна, овациите продължиха още няколко минути, а сенаторът Тауър започна с думите, че току-що е чул една от най-добрите речи в живота си.
Едуард долетя от Ню Йорк, за да ръководи кампанията, а Джанет непрекъснато я държеше в течение на събитията във Вашингтон. Отвсякъде потекоха пари — работата, която Флорентина бе свършила за гласоподавателите си, вече започваше да дава своите плодове. До предварителните избори оставаха три месеца, а данните от допитванията в целия щат единодушно сочеха 58 срещу 42 процента в полза на кандидата Каин.