С надеждата, че откритият сблъсък може да й даде възможност да промени наклона на везните, Флорентина предизвика Ралф Брукс на публичен дебат. Но щатският прокурор информира медиите, че не може да приеме подобно предизвикателство в момент, когато на плещите са му легнали толкова сериозни обществени отговорности. „Ако това мое решение доведе до загубата на шанса да представлявам порядъчните хора на Илинойс в Сената, така да бъде“ — повтаряше отново и отново той. На Флорентина й оставаше само да гледа как й се изплъзват поредните проценти.
Планираше да прекара последните две седмици в обиколка на щата, когато удари метеоритът.
Ричард звънна във вторник след края на процеса. Съквартирантката на Анабел се обадила и съобщила, че дъщеря им не се е върнала в Радклиф в неделя вечерта и че не била чувала нищо за нея. Флорентина незабавно отлетя за Ню Йорк. Ричард уведоми полицията и нае частен детектив да намери дъщеря му. Полицията ги увери, че ще направи всичко възможно, и той върна съпругата си в Чикаго.
Флорентина ходеше като замаяна и се обаждаше на Ричард на всеки час, но новини нямаше. До изборите оставаше само седмица, а проучванията показваха, че води пред Брукс едва с 51 срещу 49 процента. Едуард се опита да я накара да се съсредоточи върху кампанията, но в ушите й непрекъснато звучаха думите на Боб Бюканан: „Това място може да бъде само лош заместител на истинското семейство“. Започна да се пита дали… След един отвратителен уикенд, през който чувстваше, че е изгубила повече гласове, отколкото е спечелила, Ричард се обади развълнуван и й каза, че са намерили Анабел. През цялото време била в Ню Йорк.
— Слава богу — облекчено въздъхна Флорентина и от очите й бликнаха сълзи на радост. — Добре ли е?
— Добре е. В момента е в болница „Синай“.
— Какво е станало?!
— Направила е аборт.
Още същата сутрин Флорентина отлетя за Ню Йорк, за да бъде с дъщеря си. По време на полета позна един съпартиец — седеше няколко реда зад нея. В усмивката му имаше нещо особено. Когато пристигна в болницата, откри, че Анабел дори не е разбрала, че е била обявена за издирване. Едуард я умоляваше да се върне в Чикаго, тъй като медиите непрекъснато се интересуваха къде е. Макар че успяха да предпазят личния живот на Анабел от вестникарското любопитство, журналистите станаха подозрителни и започнаха да се интересуват защо Флорентина е ходила до Ню Йорк, вместо да остане в Илинойс. За първи път тя игнорира съвета на Едуард.
Ралф Брукс не закъсня да се възползва от положението. Предположи, че веригата „Барон“ е изпаднала в криза и че компанията винаги е била неин основен приоритет. С обединените усилия на Едуард и Анабел Флорентина се върна в Чикаго в понеделник вечерта. Всички щатски вестници твърдяха, че разликата между двамата претенденти е прекалено малка, за да могат да се правят предположения.
Във вторник сутринта Флорентина прочете заглавието, от което се страхуваше най-много — „Дъщерята на кандидат прави аборт“. Статията разкриваше всички подробности, чак до номера на леглото на Анабел.
— Смири се и се моли — бяха единствените думи на Едуард.
В деня на изборите Флорентина стана в шест сутринта и с помощта на Едуард обиколи колкото се може повече избирателни секции за четиринадесет часа. При всяко спиране сътрудниците й опъваха синьо-белите плакати с надпис „Каин в Сената“ и раздаваха брошури, изясняващи позицията й по най-важните въпроси. При едно от спиранията я попитаха за мнението й за аборта. Флорентина погледна жената с достойнство и отговори „Бъдете сигурна, че позицията ми е останала непроменена“, преди да си даде сметка, че въпросът е напълно невинен.
Сътрудниците й работеха неуморно, за да накарат всеки неин поддръжник да отиде да гласува, а самата Флорентина не спря да обикаля, докато избирателните секции не затвориха. Молеше се да е успяла да спечели поне с толкова, с колкото Картър бе спечелил пред Форд през 1976 година. Вечерта долетя Ричард с новината, че Анабел се е върнала в Радклиф и се чувства чудесно.