През тези първи месеци извън Вашингтон изобщо не я свърташе на едно място. Пътува два пъти до Полша и изпита отчаяние и безнадеждност, докато гледаше сънародниците си и царящата навсякъде разруха. Питаше се коя ли ще е следващата жертва на руснаците. Използва пътуванията, за да се срещне с европейски лидери, които споделяха с нея страха си, че Америка се изолира все повече и повече с всеки следващ президент.
Когато се завърна, пред нея отново се изправи въпросът дали да се кандидатира за Сената. Джанет, която бе останала в екипа й, започна да обсъжда с Едуард Уинчестър предизборната тактика. Тя предвиждаше чести пътувания до Чикаго и Флорентина приемаше всички възможни покани да държи речи. Изпита облекчение, когато сенаторът Роджърс й се обади по време на великденската ваканция. Каза й, че се надява догодина тя да се кандидатира за мястото му, и добави, че може да разчита на подкрепата му.
Чикагските вестници следяха отблизо Ралф Брукс, който очевидно вече си създаваше име в Сената. По някакъв начин бе успял да се добере до място в престижната Комисия по външните работи, както и до Комисията по земеделието, която бе много важна за фермерите на Илинойс. Освен това бе единственият сенатор новак, участващ в работната група на Демократическата партия за регулаторната реформа.
Сватбата на Уилям и Джоана бе един от най-щастливите дни в живота на Флорентина. Двадесет и две годишният й син, облечен във фрак и застанал до младоженката, събуди спомените й за баща му в Сан Франциско. Сребърната гривна висеше свободно на лявата му китка и Флорентина се усмихна, като видя малкия белег на дясната му ръка. Макар че изглеждаше срамежлива и стеснителна, Джоана вече бе успяла да отърве бъдещия си съпруг от някои от най-ексцентричните му навици, сред които крещящите вратовръзки и брадата тип Фидел Кастро, която бе носил с такава гордост, преди да се запознаят. Баба Каин, както всички се обръщаха към Кейт, приличаше все повече и повече на бледосин боен кораб на пълна пара — сновеше сред гостите, целуваше някои или оставяше други (малцината, останали по-възрастни от нея) да я целунат. На седемдесет и пет години тя бе все още елегантна, без ни най-малък признак за старческо грохване. Тя бе и единствената от цялата фамилия, която можеше да увещае Анабел за нещо и на всичкото отгоре да го получи.
След забележителното празненство, уредено от родителите на Джоана в дома им на Бийкън Хил (включващо и цели четири часа танци), двамата младоженци заминаха за медения си месец в Европа, а Ричард и Флорентина се върнаха в Ню Йорк. Времето, когато трябваше да обяви кандидатурата си за Сената, наближаваше и Флорентина реши да потърси съвет от готвещия се да се оттегли колега.
Обади се на Дейвид Роджърс в канцеларията му. Сенаторът отсъстваше, затова Флорентина остави съобщение. Той не отговори на обаждането й няколко дни и най-накрая секретарката му звънна да обясни, че графикът му е изключително натоварен. На Флорентина това й се видя странно, тъй като определено не бе в стила на Дейвид Роджърс. Надяваше се, че само си въобразява това ненадейно отбягване, но накрая реши да сподели опасенията си с Едуард.
— Носи се слух, че иска да постави на своето място жена си — каза той.
— Бети Роджърс? Но тя винаги е твърдяла, че не би могла да понесе публичния живот. Просто не вярвам, че иска да продължи след оттеглянето на Дейвид.
— Все пак не забравяй, че откакто децата им тръгнаха по своите пътища преди три години, тя е член на Градския съвет на Чикаго. Може би това е разбудило апетита й за нещо по-голямо.
— Мислиш ли, че го е решила достатъчно сериозно?
— Не зная. Но след няколко обаждания ще изясня всичко.
Флорентина го изясни преди Едуард. Обади й се един неин бивш сътрудник от Чикаго и й каза, че партийната машина на окръг Кук говори за госпожа Роджърс така, сякаш тя вече се е кандидатирала.
Малко по-късно същия ден се обади Едуард. Щатският комитет провеждал събрание, на което обсъждал издигането на кандидатурата на Бети Роджърс, макар че според допитванията над осемдесет процента от регистрираните демократи поддържали Флорентина като наследник на Дейвид Роджърс.
— Не й помага дори това, че сенаторът Брукс я подкрепя открито — добави Едуард.
— Хм — каза Флорентина. — Какъв ли ще е следващият им ход?
— Не мисля, че за момента могат да направят нещо. Зная, че имаш много поддръжници в комитета, и всичко до голяма степен зависи от баланса, така че може би е най-добре да не се намесваш пряко. Просто продължавай да работиш в Чикаго и изглеждай така, сякаш стоиш над всичко това.