— Но ако я номинират?
— Тогава ще трябва да се явиш като независим кандидат и да я победиш.
— Едуард, както ми каза самият ти преди няколко месеца, почти невъзможно е да победиш партийната машина.
— Но Труман го направи.
Няколко минути след края на събранието Флорентина чу, че комитетът е гласувал с 6 срещу 5 гласа Бети Роджърс да бъде обявена за официален кандидат на партията на предизборното партийно съвещание, което щеше да се проведе същия месец. Дейвид Роджърс и Ралф Брукс бяха гласували срещу Флорентина.
Тя не можеше да повярва, че шестима души са в състояние да вземат толкова важно решение. През следващата седмица проведе два неприятни разговора — единия с Роджърс, а другия — с Брукс. И двамата я призоваваха да постави партийното единство над личните амбиции.
— Точно лицемерието, което можеш да очакваш от демократ — коментира Ричард.
Много от поддръжниците й я умоляваха да не се предава, но тя не бе убедена — особено след като председателят й се обади и я помоли в името на партийното единство да обяви официално, че няма да се кандидатира. В края на краищата, посочи той, Бети по всяка вероятност щяла да се задържи в Сената само един шестгодишен мандат.
„Което ще е повече от достатъчно за Ралф Брукс“, помисли си Флорентина.
През следващите няколко дни чу много съвети, а по време на едно пътуване до Вашингтон Боб Бюканан я посъветва да прочете по-внимателно „Юлий Цезар“.
— Цялата пиеса ли? — попита Флорентина.
— Не, скъпа, на твое място бих се съсредоточил най-вече върху Марк Антоний.
Флорентина се обади на председателя на Демократическата партия и му каза, че иска да присъства на събранието и да заяви, че няма да се кандидатира, но че не желае да подкрепи Бети Роджърс.
Председателят прие с готовност предложения компромис.
Срещата се проведе след десет дни в Щатския централен комитет на Демократическата партия в хотел „Бисмарк“ на Рандълф стрийт. Когато Флорентина влезе, залата вече бе пълна. Посрещнаха я със силни аплодисменти, от които се усещаше, че събранието може и да не протече така гладко, както се надяваха организаторите.
Флорентина зае определеното й място в края на втория ред от местата на подиума. Председателят се настани в средата на първия ред зад дългата маса. От двете му страни бяха седнали сенаторите Роджърс и Брукс. Освен тях на предната редица седяха секретарят и касиерът. При появяването на Флорентина председателят й кимна любезно. Останалите членове на комисията заеха местата на втория ред.
— Ще е лудост да се откажете от борбата — прошепна й един от тях.
В осем часа председателят покани Дейвид Роджърс да направи обръщение. Сенаторът открай време бе уважаван като всеотдаен служител на избирателите си, но дори и най-близките му помощници не биха го определили като особено добър оратор. Той започна с благодарности към всички, които го бяха подкрепяли досега, и изрази надеждата, че за в бъдеще ще прехвърлят своята лоялност към съпругата му. Заговори несвързано за работата си като сенатор през последните двадесет и четири години. Когато си седна, последвалите аплодисменти можеха да се определят в най-добрия случай като учтиви.
След това думата взе председателят, който очерта причините, които са го накарали да предложи Бети Роджърс за кандидат.
— Най-малкото избирателите лесно ще запомнят името — опита се да се пошегува той, но за негова изненада смехът му се поде само от един-двама души на подиума и от съвсем малко в залата. След това в продължение на десет минути той възхваляваше достойнствата на Бети Роджърс и работата й като градски съветник.
Залата запази мълчание. Председателят си седна, изпратен от вяли аплодисменти. Изчака за момент, след което даде думата на Флорентина.
Тя не си беше нахвърляла бележки, тъй като искаше речта й да прозвучи импровизирано, макар да бе репетирала всяка дума през последните десет дни. Ричард бе изявил желание да дойде с нея, но тя му бе казала, че не си заслужава да си губи времето — всичко беше на практика решено много преди събранието. В действителност не искаше да е в залата, защото подкрепата му можеше да хвърли сянка на съмнение върху искреността й.