Когато председателят седна, Флорентина застана в центъра на подиума, точно пред Ралф Брукс, и започна:
— Господин председател, днес дойдох в Чикаго, за да обявя, че няма да се кандидатирам за Сената.
Направи пауза и в залата се чуха викове: „Защо?“ и „Кой ви спира?“. Тя продължи речта си, сякаш не ги бе чула.
— Имах привилегията да служа на моя избирателен район в Чикаго в продължение на шест години в Камарата на представителите и с нетърпение очаквам отново да работя за доброто на народа и в бъдеще. Винаги съм вярвала в партийното единство…
— Но не и в партийното закостеняване — извика някой от залата.
Флорентина отново игнорира прекъсването.
— Затова с радост ще подкрепя кандидата, когото изберете — продължи тя, като се мъчеше да говори възможно най-убедително.
В залата се надигна рев, ясно се чуваха викове: „Сенатор Каин, сенатор Каин“.
Дейвид Роджърс я изгледа многозначително.
— На моите поддръжници ще кажа, че може би това ще стане друг път и другаде, но не и тази вечер, така че да не забравяме, че в този ключов щат трябва да победим републиканците, а не себе си. Уверена съм, че ако стане сенатор, Бети Роджърс ще служи на партията със същото умение, с каквото го правеше и съпругът й. Ако обаче мястото се заеме от републиканците, можете да сте сигурни, че ще дам всичко от себе си, за да си го отвоюваме отново след шест години. Какъвто и да е изходът, комитетът може да разчита на моята подкрепа в този така важен щат по време на изборната година.
Флорентина бързо се върна на мястото си на втория ред. Овациите не преставаха.
След като въведе ред (което се помъчи да направи колкото се може по-бързо), председателят даде думата на следващия сенатор от Илинойс, госпожа Бети Роджърс. До този момент Флорентина седеше с наведена глава, но сега не се сдържа и погледна противничката си. Бети Роджърс очевидно не бе подготвена за такава опозиция и явно силно се вълнуваше, докато прелистваше бележките си. Прочете предварително подготвена реч, като на места почти шепнеше; и макар че в крайна сметка изигра ролята си, в сравнение с нея ораторските способности на съпруга й бяха като на Цицерон. На Флорентина й стана жал за нея и почти изпита вина заради избраната тактика, но това не й попречи да презира комитета, че бе изправил Бети Роджърс пред такова изпитание. Запита се докъде ли е готов да стигне Ралф Брукс в опитите си да я държи настрана от Сената. Когато най-сетне си седна, Бети Роджърс се тресеше като желе. За да не ги кара да се чувстват неудобно, Флорентина тихомълком слезе от подиума и излезе през страничната врата. Спря едно такси и каза на шофьора да я откара до летището.
— Няма проблем, госпожо Каин — каза й той. — Надявам се отново да се кандидатирате за Сената. Този път лесно ще спечелите мястото.
— Не, няма да се кандидатирам — спокойно каза Флорентина. — Кандидатът на демократите ще бъде Бети Роджърс.
— Тя пък коя е? — попита шофьорът.
— Съпругата на сенатора Роджърс.
— Че какво й разбира главата от тази работа? И мъжът й не беше голяма стока — раздразнено каза шофьорът и изминаха останалата част от пътя в мълчание. Това й даде възможност да помисли. Трябваше да се яви като независим кандидат, ако имаше шанс да спечели мястото. Най-голямата й грижа обаче бе да не разцепи гласовете между себе си и Бети Роджърс и така да помогне на републиканците. Партията никога не би й простила това. То щеше да означава край на политическата й кариера. А и в двата случая победителят щеше да е Брукс. Прокле се, че не го бе победила, когато имаше тази възможност.
Таксито спря пред терминала.
— Още не мога да разбера — каза шофьорът, докато прибираше парите. — Да ви кажа, госпожо, жена ми смята, че някой ден ще станете президент. Аз самият не го разбирам, защото никога не бих гласувал за жена.
Флорентина се разсмя.
— Не исках да ви обидя, госпожо.
— Не се обидих — отвърна тя и му даде двоен бакшиш.
Погледна часовника си и тръгна към вратата за заминаващи — до полета оставаше половин час. Купи си от будката последните броеве на „Тайм“ и „Нюзуик“. И на двете корици се мъдреше Буш — първите изстрели от президентската кампания вече бяха дадени. Провери на екрана изхода към самолета за Ню Йорк — 12С. Усилията на служителите на летището да избегнат фаталния номер я развесели. Седна в един въртящ се стол от червена пластмаса и се зачете в биографията на Джордж Буш. Статията така я погълна, че не чу високоговорителя. Повториха съобщението.