Тя цяла нощ не можа да мигне. Мислеше си за Дани Еднокракия и стотиците други, споделящи същата безрадостна участ. В седем и половина сутринта вече бе в кабинета си. Джанет пристигна първа в осем и половина и се изненада, когато я видя, забола нос в „Съвременното общество на благоденствието“ от Артър Керн.
— Джанет, искам всички данни за безработицата по щати и по етнически групи. Освен това искам да знам със същите подробности колко хора са на социални помощи и колко от тях не са получавали работа повече от две години. След това разбери каква част от тях са служили във Въоръжените сили. Състави списък на всички водещи авторитети… Джанет, ти плачеш?!
— Да — изхлипа тя.
Флорентина заобиколи бюрото си и я прегърна.
— Всичко свърши, скъпа. Да забравим миналото и да се хващаме на работа.
33.
Само след месец всички в Конгреса разбраха, че сенатор Каин се връща с пълна сила в политиката. И когато президентът й се обади лично, тя разбра, че нападките й срещу Свежия подход се попаднали в дома, където нещата следва да се променят.
— Флорентина, остава година и половина до изборите, а ти правиш Свежия подход на пух и прах. Да не искаш републиканците да спечелят?
— Разбира се, че не, но с твоя Свеж подход за една година изразходваме за благосъстоянието на хората толкова, колкото харчим за отбраната за месец и половина. Даваш ли си сметка колко хора в страната не ядат свястно дори веднъж дневно?
— Да, Флорентина, знам…
— Знаеш ли колко хора спят всяка нощ по улиците на Америка? Не на Индия, не на Африка, не на Азия. Говоря за Америка. А колко хора са без работа от десет години? Не десет месеца, а десет години! Знаете ли, господин президент?
— Флорентина, всеки път, като ме наречеш господин президент и почнеш да ми говориш на „вие“, знам, че съм загазил. Какво очакваш да направя? Винаги си била от онези демократи, които защитават силната отбранителна програма.
— И продължавам да го правя, но в цяла Америка има милиони, които не биха дали и пукната пара, ако руснаците замаршируват по Пенсилвания авеню. И знаеш ли защо? Защото не вярват, че може да стане по-лошо.
— Чувам какви ги разправяш наляво и надясно, но да знаеш от мен — превърнала си се в ястреб с гълъбови пера. Добре, от всички тези изявления стават чудесни заглавия, но какво да направя аз по въпроса?
— Назначи президентска комисия да прегледа как се харчат парите за благосъстоянието. Трима от моя екип вече работят по въпроса и смятам в най-скоро време да изнеса някои от данните за злоупотреба, до които са се добрали. Обещавам ви, господин президент, че от цифрите ще ви се изправи косата.
— Забрави ли, че съм почти плешив? — Тя се разсмя. — Идеята за комисия ми допада — каза президентът и замълча. — Дори мога да лансирам концепцията на следващата пресконференция.
— Наистина, господин президент, защо не? И им кажи за човека, който спи на една пейка тринадесет години на малко повече от един хвърлей от Белия дом, докато ти се изтягаш в спалнята на Линкълн. Човек, който си е изгубил крака във Виетнам и дори не знае, че има право на шестдесет и три долара компенсация седмично от Службата за ветераните. А и да знаеше, нямаше да може да си ги вземе, защото неговият клон е в Тексас. А дори и в пристъп на вдъхновение оттам да решат да му пратят чек, докъде да го адресират? До пейката в парка до Капитолия?
— Дани Еднокракия — каза президентът.
— Значи знаеш за Дани?
— Че кой не знае? За две седмици получи повече обществено одобрение, отколкото аз за две години. А да ти кажа, и аз съм се сражавал за родината в Корея.
— И оттогава винаги си успявал да се грижиш за себе си.
— Флорентина, ако назнача президентска комисия по благосъстоянието, ще мога ли да разчитам на подкрепата ти?
— Определено, господин президент.
— А ще престанеш ли да атакуваш Тексас?
— Това стана неволно. Един от младшите ми помощници откри, че Дани е от Тексас. Обаче знаеш ли, че въпреки проблема с незаконните имигранти над двадесет процента от жителите на Тексас имат годишен доход под…
— Зная, Флорентина, зная, но май ти забравяш, че вицепрезидентът ми е от Хюстън и не го свърта на едно място, откакто Дани Еднокракия цъфна на първите страници.
— Горкият Пит — каза Флорентина. — Той ще е първият вицепрезидент, който ще има за какво друго да се притеснява освен за това откъде е следващото сервирано ястие.