— Никога няма да се омъжа повторно. Но ако ме биеш поне веднъж на голф, може и да преразгледам решението си.
Едуард незабавно започна да взима уроци по голф, но Флорентина все така се оказваше прекалено добра за него.
Когато пресата се добра до новината, че сенатор Каин е избрана да изнесе ключовата реч на конференцията на демократите в Детройт, отново започнаха да я спрягат като евентуален кандидат-президент през 1992 година. Едуард страшно се ентусиазира от тези предположения, но тя му напомни, че освен нея пресата е споменавала и други четиридесет и трима кандидати през последната половин година. Както бе предсказал президентът, Пит Паркин направо посиня от ярост, когато чу, че вицепрезидентският пост ще бъде предложен на Флорентина, но накрая се успокои, след като разбра, че президентът няма намерение да го изхвърля. Това само убеди Флорентина, че вицепрезидентът ще се окаже най-големият й противник, ако реши да се кандидатира след четири години.
Президентът и Пит Паркин бяха отново номинирани след мудната партийна конференция — делегатите не заспиваха само благодарение на малцината „дисиденти“ и любими партийни синове. Флорентина с тъга си спомни много по-живите събрания, като например мелето на конференцията на републиканците от 1976 година, когато Нелсън Рокфелер бе изтръгнал телефонната жица в залата за събрания в Канзас Сити.
Речта й бе приета с овации, по-слаби единствено от овациите след речта на президента. На последния ден от конференцията се появиха плакати и партийни значки с думите „Каин за 1992“. „Само в Америка е възможно за една нощ да се появят десет хиляди предизборни значки“, помисли си Флорентина и занесе една вкъщи за малкия Ричард. Президентската й кампания бе започнала, без да си мръдне и малкия пръст.
През последните седмици преди изборите Флорентина обиколи почти толкова незначителни щати, колкото и самият президент, и пресата предположи, че безграничната й лоялност като едното нищо може да се окаже решаващ фактор за минималната изборна победа на демократите. Ралф Брукс се завърна в Сената с малко по-голямо мнозинство. Това напомни на Флорентина, че до собственото й преизбиране остават само две години.
На откриването на първата сесия на 101-вия Конгрес мнозина от колегите й и от двете камари открито я уведомиха, че ще я подкрепят, ако реши да се кандидатира за президент. Флорентина знаеше, че някои ще кажат същото и на Пит Паркин, но въпреки това се постара още същия ден да благодари с лично писмо на всеки от тях.
Най-тежката й задача преди предизборната й кампания бе да прокара новия Законопроект за социалното подпомагане през двете камари. Работата погълна почти цялото й време. Тя лично предложи седем поправки към законопроекта, сред които федералното правителство да бъде отговорно за всички разноски, определянето на общонационален минимален доход, както и основен ремонт на социалното осигуряване. В продължение на часове тормозеше, придумваше, скланяше и едва ли не подкупваше колегите си, докато законопроектът най-сетне бе приет. Стоеше зад президента, когато той подписваше новия закон в Розовата градина. Камерите и светкавиците на стоящите зад оградения район журналисти не преставаха да щракат и святкат нито за миг. Това бе най-голямото лично политическо постижение в живота на Флорентина. Президентът направи изявление, след което стана, за да стисне ръката й.
— Това е дамата, на която можем да благодарим за „Закона Каин“ — каза той и прошепна в ухото й: — Слава богу, че вицепрезидентът е в Юга, иначе не знам къде щеше да му излезе краят.
Пресата и обществеността бяха във възторг от умението и решимостта, с които сенатор Каин успя да прокара законопроекта в Конгреса, а „Ню Йорк Таймс“ посочи, че дори и да не постигне нищо повече в политическата си кариера, името й заслужава да бъде вписано в списъка на законодателите, които ще останат в историята. Според новия закон никой намиращ се в реална нужда човек нямаше да бъде лишен от правата си, а онези, които се опитваха да си играят игрички със социалните служби, ги чакаше затвор.
Щом шумът се уталожи, Флорентина се опита да се върне към нормалния си работен ритъм. Джанет я предупреди, че ще се наложи да прекарва повече време в Илинойс, тъй като до изборите оставаха по-малко от девет месеца. Почти всички старши членове на партията й предложиха помощта си, но именно президентът бе онзи, който въпреки натоварения си график се впусна да я подкрепя и събра най-многобройната публика, когато дойде да говори в залата за събрания в Чикаго. Докато се изкачваха заедно по стълбите към сцената под звуците на „Щастливите дни отново са тук“, той й прошепна: