— Сега ще си отмъстя за всичките атаки, на които ме подложи през последните пет години.
Президентът описа Флорентина като жената, която му е създала повече проблеми дори от съпругата му, а сега дочувал, че дори искала да спи в леглото му в Белия дом. Когато смехът утихна, той добави:
— И ако наистина стигне дотам, не би могло да има по-добро нещо за Америка.
На следващия ден пресата предположи, че това е пряк удар срещу Пит Паркин и че Флорентина ще получи подкрепата на президента, ако реши да се кандидатира за Белия дом. Президентът отрече подобна интерпретация, но въпреки това Флорентина се оказа в неудобната позиция да бъде фаворит за изборите през 1992 година. Когато обявиха резултатите от надпреварата за Сената, дори самата тя остана изненадана от категоричната си победа, тъй като по време на междинните избори повечето сенатори от Демократическата партия изгубиха почва заради обичайното намаляване на популярността на Белия дом. Категоричната победа на Флорентина потвърди мнението на партията, че е намерила в нейно лице не само фаворит, но и нещо далеч по-важно — победител.
През седмицата на откриването на 102-рия Конгрес Флорентина се появи на корицата на „Тайм“. В статията бяха намерили място и най-дребните подробности от живота й, в това число ролята й на Жана д’Арк в Девическото латинско училище и спечелването на стипендията „Улсън“ в Радклиф. Дори се обясняваше защо покойният й съпруг я бе наричал „Джеси“. Флорентина се превърна в най-известната жена в Америка. „Тази очарователна петдесет и шест годишна жена — пишеше «Тайм» — е едновременно интелигентна и остроумна. Само внимавайте, когато я видите да стиска ръката си в юмрук, защото тогава се превръща в боксьор тежка категория.“
През новата сесия Флорентина се опита да се посвети на нормалните си задължения като сенатор, но колеги, приятели и журналисти ежедневно я питаха дали няма да направи официално изявление за намеренията си относно Белия дом. Тя се опита да отклони вниманието им, като вземаше все повече участие в основните въпроси на деня. Когато в Квебек бе избрано ляво правителство, тя отлетя до Канада и взе участие в предварителните разговори в Британска Колумбия, Албърта, Саскачеван и Манитоба за образуване на федерация с Америка. Пресата я следеше непрекъснато и когато се върна във Вашингтон, медиите престанаха да я описват просто като политик, а като първата жена — държавен глава на Америка.
Пит Паркин вече обявяваше на всички, които бяха склонни да му обърнат внимание, че смята да се кандидатира за президент. Официалното изявление стана неизбежно. Вицепрезидентът бе с шест години по-възрастен от Флорентина и тя знаеше, че това е последната му възможност да се добере до Белия дом. Същевременно Флорентина усещаше, че това може да е единственият й шанс. Спомни си какво й бе казала Маргарет Тачър, докато се състезаваше за премиерския пост: „Единствената разлика между мъжа и жената начело на партията е в това, че ако жената изгуби, мъжете не й дават втори шанс“.
Флорентина не се съмняваше какво би я посъветвал Боб Бюканан, ако беше жив. „Прочети «Юлий Цезар», мила моя, но този път наблегни на репликите на Брут, а не на Марк Антоний.“
Двамата с Едуард прекараха един тих уикенд в Кейп Код и след като той изгуби поредната среща на голф, обсъдиха приливите и отливите в живота на жената, наводненията и възможните суши.
Когато дойде време да се връщат във Вашингтон и Ню Йорк, решението бе взето окончателно.
34.
— … поради което издигам кандидатурата си за длъжността президент на Съединените щати.
Флорентина погледна към сенатската съвещателна зала и триста и петдесетте аплодиращи я присъстващи, заемащи място, което според дежурния разпоредител бе предвидено само за триста души. Телевизионните екипи и фотографите от пресата подскачаха и се мъчеха да намерят място, за да не заснемат единствено тиловете на анонимните глави пред себе си. Флорентина остана права по време на продължителните овации, последвали обръщението й. Когато шумът най-сетне утихна, зад микрофоните застана Едуард.
— Дами и господа — каза той, — уверен съм, че кандидатът с удоволствие ще отговори на вашите въпроси.
Половината от присъстващите заговориха едновременно. Едуард кимна на един мъж от третия ред и му даде думата.