— Албърт Хънт от „Уолстрийт Джърнъл“ — представи се той. — Сенатор Каин, кого смятате за свой най-сериозен противник?
— Кандидатът на републиканците — без колебание отвърна тя.
Последва вълна смях и се чуха отделни ръкопляскания.
Едуард се усмихна и посочи втори журналист.
— Сенатор Каин, това означава ли, че искате да се кандидатирате на мястото на Пит Паркин?
— Не, не се интересувам от длъжността вицепрезидент — отвърна Флорентина. — В най-добрия случай това е период на стагнация, докато чакаш с надежда да свършиш нещо истинско. В най-лошия се сещам за думите на Нелсън Рокфелер: „Не приемайте второто място, освен ако не сте готови за четиригодишен семинар по политически науки за напреднали и за множество погребения с държавни почести“. Не съм в настроение за нито едно от двете.
— Смятате ли, че Америка е готова за жена президент?
— Да, в противен случай не бих изявила желание за поста. Но ще бъда в по-добра позиция да ви отговоря на този въпрос след трети ноември.
— Мислите ли, че републиканците също могат да издигнат кандидатурата на жена?
— Не, те нямат куража за толкова дръзка постъпка. Ще изчакат демократите да успеят с идеята си и ще я копират на следващите избори.
— Смятате ли, че имате достатъчно опит за тази длъжност?
— Била съм съпруга, майка, председател на управителния съвет на мултимилионна корпорация, член на Камарата на представителите в продължение на осем години, а в Сената съм от седем години. В кариерата, която съм избрала, президентският пост е максималното завоевание. Така че — да, смятам, че съм годна за тази длъжност.
— Очаквате ли, че успехът на вашия Закон за социалните помощи ще ви осигури гласовете на бедните и на цветнокожите?
— Надявам се този закон да ми осигури подкрепа от всички обществени слоеве. Основната ми цел с него бе да направя така, че и онези, които плащат социалните помощи чрез данъците си, и онези, които получават помощите, да приемат тази система като справедлива и хуманна в съвременното общество.
— След руската инвазия в Югославия администрацията ви ще поеме ли по-твърд курс към Кремъл?
— Унгария, Чехословакия, Афганистан, Полша, а сега и Югославия, както и последните съветски офанзиви по пакистанската граница потвърждават старото ми убеждение, че трябва да сме бдителни и да браним народа си. Никога не трябва да забравяме, че двата огромни океана, които ни защитаваха в миналото, не са гаранция за безопасността ни в бъдеще.
— Президентът ви описа като ястреб с гълъбови пера. Как ще коментирате това?
— Не зная дали думите му бяха коментар на облеклото или на възгледите ми, но подозирам, че комбинацията между тези две птици не се различава много от американския орел.
— Смятате ли, че можем да запазим добрите си отношения с Европа след изборните резултати във Франция и Великобритания?
— За мен решението на французите да се върнат към голистко правителство и на англичаните да изберат нова лейбъристка администрация не са повод за безпокойство. Жак Ширак и Рой Хатърсли са се доказали като добри приятели на Америка в миналото, ето защо не виждам причина това да се промени в бъдеще.
— Очаквате ли кампанията ви да получи подкрепата на Ралф Брукс?
Това бе първият въпрос, който я изненада.
— Може би е най-добре да попитате него, но естествено се надявам, че сенатор Брукс ще бъде радостен от решението ми.
Не се сети какво друго да добави.
— Сенатор Каин, одобрявате ли сегашната система на предварителните избори?
— Не. Въпреки че не подкрепям националните предварителни избори, смятам, че работещата в момента система е архаична във всяко отношение. Америка като че ли е развила процес на избиране на президент, който е по-отговорен към изискванията на новинарските екипи, отколкото към нуждите на съвременното управление. Освен това тази система окуражава и кандидатите дилетанти. Днес имате по-голям шанс да станете президент, ако сте временно без работа и сте наследили няколко милиона долара от баба си. След това разполагате с четири години, за да обикаляте страната и да събирате поддръжници, докато много по-подготвените за вашето място хора работят с все сила нещо друго. Ако стана президент, ще внеса в Конгреса законопроект, който няма да пречи на никого да се кандидатира за високия пост поради липса на време или средства. Трябва да възстановим вековното виждане, че никой роден в тази страна и имащ желанието и способностите да й служи, не бива да се окаже дисквалифициран още преди пускането на първия глас.