Първите признаци бяха добри. Личният й социолог Кевин Палумбо я увери, че върви рамо до рамо с вицепрезидента в надпреварата. „Галъп“ и „Харис“ като че ли потвърждаваха това. Едва седем процента от гласоподавателите заявяваха, че в никакъв случай не биха гласували за жена, но Флорентина знаеше колко решаващи могат да бъдат тези проценти в решителния момент.
Графикът й предвиждаше кратки спирки в сто и петдесет от общо двеста и петдесетте градчета в Ню Хампшир. Въпреки постоянното тичане всеки ден, Флорентина започна да обиква класическите провинциални градчета на Нова Англия, раздразнителните фермери от Гранитния щат и суровата красота на природата му.
Откри състезание с теглени от кучета шейни във Франкония и посети най-северното селище при канадската граница. Научи се да уважава проницателните мнения на главните редактори на местните вестници, мнозина от които бяха пенсионирани високопоставени служители в национални списания и новинарски екипи. Избягваше дискусиите по един-единствен въпрос, след като разбра, че жителите на Ню Хампшир упорито защитават правото си да се противопоставят на подоходния данък и по този начин привличат мнозина високоплатени професионалисти да пресичат всеки ден границата с Масачузетс.
Неведнъж бе благодарна за смъртта на издателя Уилям Лойб, чието скандално използване на манчестърския „Юнити Лийдър“ бе достатъчно, за да съсипе кандидатурите на Едмънд Мъски и Джордж Буш преди нея. Не бе тайна, че Лойб бе категоричен противник на участието на жени в политиката.
Едуард съобщаваше, че в щабквартирата им в Чикаго непрекъснато постъпват нови средства и във всеки щат се появяват нови и нови предизборни бюра под лозунга „Каин — президент“. В някои от тях се стичаха повече доброволци, отколкото можеха да поберат; това доведе до превръщането на десетки апартаменти и гаражи из цяла Америка в импровизирани агитационни пунктове.
През последната седмица преди първите предварителни избори Флорентина бе интервюирана от Барбара Уолтърс, Дан Радър и Франк Рейнолдс и се появи в сутрешните новини и на трите основни програми. Както посочи прессекретарят й Анди Милър, интервюто й с Барбара Уолтърс било гледано от петдесет и два милиона зрители, а само за да се ръкува с толкова хора щяха да са й необходими повече от петстотин години. Въпреки това местните активисти настояваха да посети дома на едва ли не всеки възрастен човек в щата.
Флорентина продължаваше да обикаля улиците на градчетата в Ню Хампшир, да се ръкува с работници от заводите за хартия в Берлин, както и с изглеждащите като пияни обитатели на постовете за ветерани от войните и Американския легион, които сякаш съществуваха във всяко градче. Научи се да се спира по-често при ски пистите при по-малките хълмове вместо в големите курорти, посещавани предимно от туристи от Ню Йорк и Масачузетс.
Знаеше, че ако не успее да си осигури този малък електорат в северния край на Америка, това ще доведе до сериозни съмнения в способностите й като кандидат навсякъде другаде.
В който и град да отидеше, Едуард неизменно я чакаше и не й позволяваше да спре, докато не дойдеше време да се качи обратно в самолета си.
Едуард й каза, че трябва да са благодарни за любопитството, предизвикано от жена кандидат. Екипът му никога нямаше проблем да напълни и най-голямата зала навсякъде, където предстоеше да говори Флорентина.
Пит Паркин, извадил късмет с малкия брой погребения, на които трябваше да присъства, доказа, че един вицепрезидент няма много друга работа; прекарваше в щата повече време дори от Флорентина. Когато дойде денят на предварителните избори, Едуард успя да покаже, че член от екипа на Каин се е свързал по телефона, с писмо или с лична визита със сто двадесет и пет хиляди от общо сто четиридесет и седемте хиляди регистрирани демократи. Но, добави той, по всяка вероятност същото е направил и Пит Паркин, тъй като много от избирателите си останали неубедени, а някои дори били настроени враждебно.