Едуард и екипът му вече работеха с няколко предварителни избори преднина и кръстосваха страната надлъж и нашир; всеки път, когато реактивният й самолет кацаше на летището в поредния щат, Флорентина благодареше на Бога за средствата, с които разполагаше за кампанията си. Енергията й остана все така силна и всъщност вицепрезидентът бе онзи, който започна да се запъва и да изглежда уморен и пресипнал в края на деня. И двамата кандидати трябваше да предвидят отскачане до Сан Хуан, а когато в средата на март и в Пуерто Рико се проведоха предварителните избори, двадесет и пет от общо четиридесет и един делегати предпочетоха Флорентина. Два дни след това тя се върна за изборите в родния си щат, като следваше Паркин със 164 срещу 194 гласа.
Движението във Ветровития град замря, докато жителите му посрещаха любимата си дъщеря и й дадоха всичките си сто седемдесет и девет делегатски гласа на Илинойс. Флорентина отново поведе — с триста четиридесет и три гласа. Но когато продължиха в Ню Йорк, Кънектикът, Уисконсин и Пенсилвания, вицепрезидентът намали разликата и когато стигнаха Тексас, разполагаше с петстотин деветдесет и един делегатски гласа срещу шестстотин петдесет и един за Флорентина.
Никой не се изненада, когато Пит Паркин спечели сто процента от гласовете в родния си щат; последният президент оттук бе Линдън Б. Джонсън и мъжката половина на Тексас споделяше мнението, че макар и да има своите недостатъци, Дж. Р. Юинг е напълно прав с твърденията си, че мястото на жената е в къщата. Вицепрезидентът си тръгна от ранчото си край Хюстън със седемстотин четиридесет и три гласа срещу шестстотин петдесет и пет за Флорентина.
При обикалянето на страната при такъв ужасен ежедневен натиск и двамата кандидати бързо откриха, че всяка неофициална фраза или неволен коментар лесно може да се превърне във водещо заглавие в утрешната преса. Пит Паркин направи първия гаф, когато обърка Перу с Парагвай, и фотографите полудяха, когато мина с мерцедес през една автоколона във Флинт. Флорентина също не мина между капките. Когато в Алабама я попитаха дали би се съгласила да покани за свой вицепрезидент чернокож, тя отвърна: „Разбира се, вече обмислях подобна идея“. Нужни бяха многократни изявления, докато убеди пресата, че все още не е поканила някой от чернокожите лидери на Америка да й бъде подгласник.
Най-голямата си грешка обаче направи във Вирджиния. Изнасяше реч към Юридическото училище на щатския университет за системата за условно освобождаване и за промените, които би направила, ако стане президент. Речта бе написана и проверена от един от вашингтонските й помощници, който работеше за нея още от времето на Конгреса. Тя прочете внимателно текста в нощта преди събранието, възхити се на идеално свършената работа и направи само малки промени. Изнесе речта в претъпкана със студенти зала, които я приеха с бурен ентусиазъм. Когато тръгна за вечерната среща в „Ротари Клуб“ в Шарлотсвил, където щеше да говори за проблемите на фермерите, отглеждащи добитък, вече беше забравила за речта си в университета. Припомни й я сутрешният брой на местния вестник.
Ричмъндският „Нюз-Лийдър“ излезе с история, която моментално бе подета от всички национални медии. Някакъв местен журналист направи най-големия удар в живота си с предположението, че изключителната реч на Флорентина дължи качествата си на факта, че е дело на един от най-доверените сътрудници на сенатор Каин — Алън Кларънс, който е бил осъден на шест месеца затвор и едногодишен изпитателен срок, преди да започне да работи за Флорентина. Само няколко вестника уточниха, че става въпрос за шофиране в нетрезво състояние и че Кларънс е бил пуснат само три месеца по-късно след обжалване. Когато я запитаха какво смята да прави с господин Кларънс, Флорентина отговори: „Нищо“.
Едуард настояваше да го уволни незабавно, колкото и несправедливо да изглеждаше, защото журналистите, които били срещу нея (да не говорим за Пит Паркин), нямало да престанат да повтарят, че един от най-доверените хора в екипа й е бивш затворник. „Представяте ли си кой ще управлява затворите в страната, ако тази жена спечели изборите?“ стана любимата забележка на Паркин. В края на краищата Алън Кларънс доброволно подаде оставка, но злото вече бе сторено. Докато стигнаха Калифорния, Пит Паркин вече бе дръпнал още по-напред и имаше деветстотин деветдесет и един делегатски гласа срещу осемстотин осемдесет и три за Флорентина.